Една малка книжка с много силни страни. Натуралистичен стил, напомнящ ми на Емил Зола. Особено ме впечатлиха представянето на домовете, приготвянето на храната, описанието на ястията, еротичните сцени - брутално откровени, но без никакъв "порно" привкус - и заниманията на майка Аида с "отхвърлените" души от селото. Хареса ми мащабът на замисъла, и емоцията, прозираща във всеки ред. Искаше ми се, обаче, да опозная характерите на героите повече чрез диалози и действия, не само с разказване: "Той беше такъв и такъв, харесваше това и това." Само заради това често разказване, вместо показване, намалям малко оценката. Иначе, поздравления за авторката.