Усилни години

by Димитър Талев

С трилогията "Усилни години" младият Димитър Талев прави опит да осъществи породилото се в него убеждение, че "требва да напише нещо големо за Македония". Илинденско-Преображенското въстание, озарило с пожарите си детството му, не му дава мира. И заедно с това разбирането, че това събитие трябва да бъде изобразено в по-широко белетристичо платно. Така се ражда епическото романово повествуване - трилогията "Усилни години" - смел опит на младия автор да разкрие подготовката, кулминацията и поражението на въстанието. Затуй и частите са три: "В дрезгавината на утрото" (1928), "Подем" (1929) и "Илинден" (1930). Първата част е издадена от книжарница "Аполон" - София и е посветена на брат му Георги - революционер. Втората и третата са издания на автора.

Свидетелство за творческо дръзновение (Талев няма предходници и значителни съперници в илинденската романова проблематика), трилогията е документ за ранната целенасоченост, за обречеността на писателя на една съдбовна тема - революционноосвободителните борби из Македония, за полувековното изстрадване на една идея - свободата на родината.

В трилогията съзрява Талевият продуктивен автобиографизъм от възрожденски пит, при който биографията на художника съвпада с националната одисея на родния край, а трагизмът на историческите превратности се изживява като съкровена, неизразима лична болка. "Усилни години" е подготвителен етап, "генерална репетиция" за бъдещия четиритомен илинденски романов летопис.

472 pages, Paperback

Published January 1, 2016

About the author

Димитър Талев (Dimitar Talev) Петров-Палисламов е изтъкнат български писател и журналист, автор на тетралогията „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“.

Димитър Талев е роден в град Прилеп, Македония, на 1 септември 1898 година. Расте в семейството на майстор железар и ковач, в чийто дом владее дух на патриархална сърдечност и възрожденски патриотизъм. На 9 г. остава без баща. Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война определят безсистемното му образование - учи с прекъсвания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора, завършва гимназия в Битоля през 1920 година. След гимназията Талев посещава лекции в чужбина по медицина и философия. Следва по 1 семестър в Загреб и Виена през 1920–1921 г. Разбира, че това не го вълнува и точно в деня, в който умира Иван Вазов, той се връща от Австрия. После изучава и завършва българска филология в Софийския университет през 1925 година.

Талев издава книгата „Сълзите на мама“ — увлекателни и интересни разказчета за деца. „В тях има нещо много меко и нравствено“, споделя брат му Братислав Талев, „ за отношението към дома, към майка, към Бог.“ Талев не е бил много религиозен, но е споделял напълно моралните принципи на християнството.

През 1927 година той е привлечен като коректор във в. „Македония“, който се оформя постепенно като орган на дясното крило на македонското движение. През 1929 година поема поста редактор към изданието, а още на следващата година става главен редактор. Когато убиват директора на вестника през 1933 година, постът се заема от Димитър Талев.

През 1944 г. новият режим променя политиката на България по Македонския въпрос изцяло и започва активна македонизация на Пиринския край. Талев е обявен за националист и е изключен от Съюза на българските писатели. През октомври 1944 той е арестуван, без официално обвинение, без съд и присъда, с упреци за „прояви на великобългарски шовинизъм“. Задържан е в Софийския централен затвор до края на марат 1945 година. По-късно е изпратен в „трудово-изправително селище“ в Бобовдол.

Димитър Талев отново е арестуван през октомври 1947 година. След тази случка здравословното му състояние се влошава и той получава тежка язва.