"Малки приказки" са вълшебни истории за деца, които ще ви отнесат в други времена, в други светове, там където всичко е красиво, а Доброто винаги побеждава. Та кой не би искал да живее в свят, населен от рицари, русалки, приятелите им делфини, часовници, които връщат времето назад... и заедно с тях да търси добротата и красотата. Героите от двадесет и едната приказки оживяват в прекрасните илюстрации на Милослава Найденова.
Иво Сиромахов е роден на 29 декември 1971 г. в София. През 1990 г. завършва Националната гимназия за древни езици и култури. През 1996 г. завършва НАТФИЗ, специалност Театрална режисура. От 1998 г. до 2000 г. работи във вестник „24 часа” като автор на политически фейлетони. Публикувал е десетки авторски текстове в "Playboy" и “MAXIM”. От 2000 г. е отговорен сценарист в "Шоуто на Слави". През 2014 г. печели награда „Цветето на Хеликон“ за романа „Моят таен любовен живот“ – наградата се връчва за най-продавана българска книга.
Анималистични и вълшебни, весели, или пък с нотки на печал, приказките на Иво Сиромахов са наистина доста сполучливи първи стъпки в писането за детската аудитория. Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
За пръв път се залавям да пиша за приказки, но не защото не съм чел, а заради младостта на блога. Надявам се, че всеки един поотраснал човек рано или късно отново ще погледне към този симпатичен жанр – заради обичта към собствените си деца или защото има приятни спомени от книжките с вълшебни илюстрации от детството. Аз не смятам, че ако човек порасне, трябва да зареже детството си като ненужен и мъгляв спомен, въпреки изминалото време и новите приоритети. Просто защото става въпрос за една и съща личност – самият ти като малък и голям. Наскоро отбелязах юбилейните четиресет, като първите 6-7 от тях съм се изграждал като личност с помощта на книжките с приказки. Ако „отрежа“ тези първи години, защото съм пораснал и вече съм с друг акъл, би било логично да съм на 33 или 34. Което не е вярно, нали? Ако си голям и те е срам да четеш приказки, значи нещо не е наред. Другият проблем е, ако за теб съществуват само класически приказки. Вече знам със сигурност, че хората трудно приемат приказки, написани през последните години. Искаме си „Пепеляшка“, „Спящата красавица“, „Червената шапчица“ и т.н., подхранвайки поколения деца с тях, без да осъзнаваме, че продължават да се пишат нови приказки и можем съвсем спокойно да разнообразим детството на децата си. Точно затова обърнах внимание на „Малки приказки“ от Иво Сиромахов („Сиела“, 2016) – добре оформена книжка с твърди корици и вълшебни илюстрации от Милослава Найденова. Ето какво видях в нея… (Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Много са хубави приказките на Иво Сиромахов! Ако мога да направя малка класация, бих казала, че на 1-во място е "12 принцеси", на 2-ро тази и на 3-то - "Приказки от планината". Но и трите книжки си заслужават да се купят и прочетат - от малки и големи :)
Повечето хора са свикнали да свързват Сиромахов с хумористичните му книги. Той толкова добре осмива типично българската байганьовщина, че често сякаш му бива приписвана. Тази книга обаче показва една много различна негова страна и разкрива съвсем ясно колко интелигентен и талантлив е. Беше удоволствие за мен да прочета Малки приказки - от доста време й се каня и останах очарована. Съвсем не мисля, че книгата е само за деца. Има един цитат от Клайв Луис, който много харесвам: "Един ден ще пораснеш толкова, че ще започнеш отново да четеш приказки." Та така... пораснах достатъчно, за да прочета тази книга. Особено много ми направи впечатление колко разнообразни бяха приказките като сюжет, място, на което се развиват събитията, а дори и имената бяха много разнообразни - както български, така и западни. Много ми хареса и корицата - понеже поръчах онлайн книгата, бях изненадана, че корицата е дебела - по някаква причина си мислех, че е обикновена. Това прави книжката още по-хубава и издръжлива. Направо мога да си представя как един ден я чета на децата си. :) Ако търсите доза вълшебство и детска чистота - ще я откриете в тази книга. ♥
Приказките са увлекателни с мястото, на което те отвеждат, и ситуацията, на която ставаш свидетел. Това ги прави различни, от стандартния тип приказка, в която интересното е какво ще се случи по-нататък. Четох ги на 6-годишната си дъщеря и страшно ни харесаха и на двете. Явно и авторът ги е преценил като за деца на тази възраст, защото всички деца, които се появяват в приказките, са на 6.
Не ми хареса честата употреба на "бе", "простак" и подобни думи, както и неправилното смесване на различни глаголни времена. Също някои от имената на героите ми се видяха неподходящи за български приказки. И в съдържанието и посланията смятам, че има доста неща, които децата не биха разбрали. Прекалено много виждах от Иво Сиромахов - авторът на друг тип книги, за мен не е успял да избяга и да се превърне съвсем успешно в детски приказкоразказвач.