What do you think?
Rate this book
Май ше ни бъде…
„Maй шe ни бъдe“ e ĸнигa зa нaдeждитe, oпититe, гpeшĸитe, взeтитe и нeвзeти пoyĸи, зa дpъзнoвeниeтo и биeнeтo „ĸaтo мътнa вoдa y бpeг“, зa paзoчapoвaниятa и peзyлтaтитe oт пoлoжeнитe ycилия. Kнигa зa нaдбopвaнe нa xapaĸтepи, зa cмяx пpeз cълзи, зa мятaнe в дълбoĸoтo, зa мaлĸи пpoблeми и гpaндиoзни peшeния, зa гpaндиoзни peшeния и мaлĸи пpoблeми. Зa пeпeл и плявa, бoлнa aмбиция и иcтинcĸa cъпpичacтнocт, зa cилaтa нa чoвeшĸия дyx, зa cтpaнни oбpaти и нaглeд нeyмecтни дeйcтвия, ĸoитo вoдят дo изyмитeлни peзyлтaти.
B „Ceвepoзaпaдeн poмaнь“ oжeниxмe Юбицa и Cвилĸo cлeд peд шeмeтни пpeпятcтвия. B „Aвтoнoмиятa????“ пoглeднaxмe ĸъм yчacттa нa живeeщитe в зaбpaвeния oт бoгa и влacтвaщитe Ceвepoзaпaд. B тpeтaтa чacт тия бeзпoдoбни пycтиняци нaй-ceтнe ce зaxвaщaт дa oблaгopoдявaт cвoя ĸpaй c… ĸъщa зa гocти. Юбицa oтнoвo e в глaвнaтa poля, нo cъщинcĸитe пpoблeми я чaĸaт в тaзи мaлĸa и лyдa дивидoлcĸa oбщнocт…
Hoви шeece и двe глaви, c ĸoитo тpилoгия нaй-пocлe зaвъpшвa. Бeз дa e зaбpaвeн и peчниĸът, oбнoвeн и дoпълнeн, „нaй-пoдpoбниo oт peчницитe нa тpитe ĸнижлeтa“.
„Cмяxмe ce и плaĸaxмe c гepoитe нa Topлaĸa oт пъpвитe двe ĸниги. Бяxмe c тяx в дoбpo и злo, cлeдвaxмe ги в пиeнe, пcyвaнe и бoй, пo cвaтби, ĸpъщeнeтa и пoгpeбeния. Идилиятa бe пълнa и aбcoлютнa cpeд дeбpитe нa дивия и caмoбитeн Ceвepoзaпaд. Bpeмe e oбaчe зa нoви пpeдизвиĸaтeлcтвa. И ĸaĸвo пo-гoлямo oт тoвa – дa пoĸaнят ocтaнaлaтa чacт oт Бългapия дa им дoйдe нa гocти. И дa види щe e тo гocтoпpиeмcтвo пo пycтиняшĸи! Чe ĸaĸвo мoжe дa ce oбъpĸa?“
Xpиcтo Блaжeв
B „Ceвepoзaпaдeн poмaнь“ oжeниxмe Юбицa и Cвилĸo cлeд peд шeмeтни пpeпятcтвия. B „Aвтoнoмиятa????“ пoглeднaxмe ĸъм yчacттa нa живeeщитe в зaбpaвeния oт бoгa и влacтвaщитe Ceвepoзaпaд. B тpeтaтa чacт тия бeзпoдoбни пycтиняци нaй-ceтнe ce зaxвaщaт дa oблaгopoдявaт cвoя ĸpaй c… ĸъщa зa гocти. Юбицa oтнoвo e в глaвнaтa poля, нo cъщинcĸитe пpoблeми я чaĸaт в тaзи мaлĸa и лyдa дивидoлcĸa oбщнocт…
Hoви шeece и двe глaви, c ĸoитo тpилoгия нaй-пocлe зaвъpшвa. Бeз дa e зaбpaвeн и peчниĸът, oбнoвeн и дoпълнeн, „нaй-пoдpoбниo oт peчницитe нa тpитe ĸнижлeтa“.
„Cмяxмe ce и плaĸaxмe c гepoитe нa Topлaĸa oт пъpвитe двe ĸниги. Бяxмe c тяx в дoбpo и злo, cлeдвaxмe ги в пиeнe, пcyвaнe и бoй, пo cвaтби, ĸpъщeнeтa и пoгpeбeния. Идилиятa бe пълнa и aбcoлютнa cpeд дeбpитe нa дивия и caмoбитeн Ceвepoзaпaд. Bpeмe e oбaчe зa нoви пpeдизвиĸaтeлcтвa. И ĸaĸвo пo-гoлямo oт тoвa – дa пoĸaнят ocтaнaлaтa чacт oт Бългapия дa им дoйдe нa гocти. И дa види щe e тo гocтoпpиeмcтвo пo пycтиняшĸи! Чe ĸaĸвo мoжe дa ce oбъpĸa?“
Xpиcтo Блaжeв
400 pages, Paperback
Published October 20, 2016
50 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 14 of 14 reviews
Read
November 6, 2016Писах, трих, мислих, пак писах, пак трих. Чаках тази книга с месеци, и когато най-после я дочаках, я четох умишлено бавно, връщах се назад, препрочитах, мислих. Отложих нарочно прочитането на последните страници, с надеждата, че през деня ще ми е по-лесно да си събера мислите и да напиша впечатленията си. Не знам доколко успях.
"Май ще ни бъде..." е различна от предишните две книги в "северозападната трилогия". Различна и все пак подобна. Подобна, защото мястото и героите са си същите /ако не броим двама-трима нови./ Тук пак са Братан, Дочка, Юбица, Свилен. И мястото пак си е затънтеното село Диви дол, което сякаш със самото си име показва, че там "просто няма какво да се случи".
Но това е само на пръв поглед. Защото тук, в тази трета книга, нашите познати "пустиняци" вече имат цели. Стремежи. Планове. И сякаш вярват, не просто се надяват, а вярват, че може би пък... все пак... има начин за излизане от блатото, че може би дори едно такова село, чието име звучи безнадеждно, все пак има какво да даде и да покаже. И то не с гордо биене в гърдите и възгласи: "И ний сме дали нещо на света", а с труд - жесток, тежък труд, с надеждата, че може би с този труд ще бъде постигнато нещо.
Нищо не е прикрито или "замазано" в тази книга - нито завистливостта и стремежът да се попречи на другите, които искат да постигнат нещо, нито дребните селски "вражди"; но тук са и човечността, и готовността да помогнеш на изпаднал в беда човек, и желанието да докажеш, че "селянин" не е синоним на "негоден за нищо човек". Разбира се, всеки от героите допуска своите грешки, има своите съмнения, показва понякога тъмната си страна. Но именно това ги прави убедителни, истински, живи. И, да, сигурно би могло да се каже, че измисленото село Диви дол, там някъде, "у Северозападо" може да измислено по прототип на което и да е българско село. Може би. Но то е толкова живо и ярко описано, та си мислиш, че сигурно наистина там някъде има точно такова село, точно с това име, и че можеш да отидеш там и да срещнеш същите онези герои от книгите на Торлака.
Затварям книгата и също като в заглавието си казвам, че Май ще не бъде - ще ни бъде, докато има такива хора, които въпреки всичко продължават борбата си тук, хора, които зад привидната си грубост и първичност все още пазят някаква човечност и доброта, и искат не просто да оцелеят, а да докажат на себе си, че нещата могат да станат по-добри.
Та... ще ни бъде!
"Май ще ни бъде..." е различна от предишните две книги в "северозападната трилогия". Различна и все пак подобна. Подобна, защото мястото и героите са си същите /ако не броим двама-трима нови./ Тук пак са Братан, Дочка, Юбица, Свилен. И мястото пак си е затънтеното село Диви дол, което сякаш със самото си име показва, че там "просто няма какво да се случи".
Но това е само на пръв поглед. Защото тук, в тази трета книга, нашите познати "пустиняци" вече имат цели. Стремежи. Планове. И сякаш вярват, не просто се надяват, а вярват, че може би пък... все пак... има начин за излизане от блатото, че може би дори едно такова село, чието име звучи безнадеждно, все пак има какво да даде и да покаже. И то не с гордо биене в гърдите и възгласи: "И ний сме дали нещо на света", а с труд - жесток, тежък труд, с надеждата, че може би с този труд ще бъде постигнато нещо.
Нищо не е прикрито или "замазано" в тази книга - нито завистливостта и стремежът да се попречи на другите, които искат да постигнат нещо, нито дребните селски "вражди"; но тук са и човечността, и готовността да помогнеш на изпаднал в беда човек, и желанието да докажеш, че "селянин" не е синоним на "негоден за нищо човек". Разбира се, всеки от героите допуска своите грешки, има своите съмнения, показва понякога тъмната си страна. Но именно това ги прави убедителни, истински, живи. И, да, сигурно би могло да се каже, че измисленото село Диви дол, там някъде, "у Северозападо" може да измислено по прототип на което и да е българско село. Може би. Но то е толкова живо и ярко описано, та си мислиш, че сигурно наистина там някъде има точно такова село, точно с това име, и че можеш да отидеш там и да срещнеш същите онези герои от книгите на Торлака.
Затварям книгата и също като в заглавието си казвам, че Май ще не бъде - ще ни бъде, докато има такива хора, които въпреки всичко продължават борбата си тук, хора, които зад привидната си грубост и първичност все още пазят някаква човечност и доброта, и искат не просто да оцелеят, а да докажат на себе си, че нещата могат да станат по-добри.
Та... ще ни бъде!
July 26, 2017
Ша ма пцуа тоо Стоен, през два-триесе страници ша ма пцуа, мене, единия от опщо шестимата му читателе у назе и по свето, ма и я ша му отвръна подобаващо: Да му го налундза между филиите рунтави графомански, що получих три пъпни и две ингвинални хернии от хилеж, докато му четох изстъпленията...
А сега сериозно. Постигнатото от Стоян Николов- Торлака с неговата "северозападна" трилогия е нещо уникално за родния книгоиздателски пазар и достойно за уважение. Имам честта лично да съм си пил пиенето с автора, даже преди години му организирах първата промоция във Враца, уви тогава кофти подбрахме датата - неделя, 15.02, след Трифон Зарезан, но това е друга тема, ха-ха (изби си за бензина и теферича, де)... Та-а, знам за десетките безсънни нощи, за нервите, за счупените лаптопи, от една страна, но от друга - за непобедимия ентусиазъм, увереността в собствените сили и вложените усилия, които накрая му се отблагодариха. Да, в "Май ше ни бъде" като че усетих лека авторова умора, дойде ми някак по-разпиляна и мудна от предната - абсолютния му шедьовър и личен мой фаворит - "Автономията???", но смея да твърдя, получил се е един страхотен завършек на Диводолските хроники. Завършек временен, разбира се, щото нали и аз пописвам, та вярвам - да напишеш книга е като да си направиш татуировка (нямам такава, но от доста приятели съм чувал) - почнеш ли се - няма спиране. Убеден съм, че след известна почивка Стоян ще се върне там, откъдето тръгна, за да спечели сърцата на хиляди безрезервни фенове. РЕСПЕКТ!!!
А сега сериозно. Постигнатото от Стоян Николов- Торлака с неговата "северозападна" трилогия е нещо уникално за родния книгоиздателски пазар и достойно за уважение. Имам честта лично да съм си пил пиенето с автора, даже преди години му организирах първата промоция във Враца, уви тогава кофти подбрахме датата - неделя, 15.02, след Трифон Зарезан, но това е друга тема, ха-ха (изби си за бензина и теферича, де)... Та-а, знам за десетките безсънни нощи, за нервите, за счупените лаптопи, от една страна, но от друга - за непобедимия ентусиазъм, увереността в собствените сили и вложените усилия, които накрая му се отблагодариха. Да, в "Май ше ни бъде" като че усетих лека авторова умора, дойде ми някак по-разпиляна и мудна от предната - абсолютния му шедьовър и личен мой фаворит - "Автономията???", но смея да твърдя, получил се е един страхотен завършек на Диводолските хроники. Завършек временен, разбира се, щото нали и аз пописвам, та вярвам - да напишеш книга е като да си направиш татуировка (нямам такава, но от доста приятели съм чувал) - почнеш ли се - няма спиране. Убеден съм, че след известна почивка Стоян ще се върне там, откъдето тръгна, за да спечели сърцата на хиляди безрезервни фенове. РЕСПЕКТ!!!
November 6, 2016
Май ше ги бъде пустиняците на Торлака: http://knigolandia.info/book-review/m...
Ок, вече по-сериозно… Разгеле! Свърши се!… абе разбрахте това :) “Май ше ни бъде…” е триумфалният завършек на навярно най-изненадващия хит на българския пазар в последните години. Не се шегувам. Кой би предположил (аз не можах), че поредица, издържана на северозападен диалект, пълна с изчепатени герои, бурни свади между тях, любов и омраза в промишлени количества, всичко това – сред дивите пущинаци на забравен от бог и държава край на България, ще стигне до хиляди и хиляди читатели? Ами може, когато написаното е добро, вложена е не само основата – талант – но и дяволски много труд и целеустременост, пред които и скалата ще се помести. Признавам, възхищавам се на Торлака, почти всички български автори могат да се поучат от неговата несломима вяра в успеха. Факт, ако не беше толкова талантлив, щеше да е най-дразнещият графоман, титла, за която у нас се води люта битка, ама той не е в нея, колкото и да се шегувам с него (щот се връзва, мискининът му ниедин).
Изд. "Попов мост"
http://knigolandia.info/book-review/m...
Ок, вече по-сериозно… Разгеле! Свърши се!… абе разбрахте това :) “Май ше ни бъде…” е триумфалният завършек на навярно най-изненадващия хит на българския пазар в последните години. Не се шегувам. Кой би предположил (аз не можах), че поредица, издържана на северозападен диалект, пълна с изчепатени герои, бурни свади между тях, любов и омраза в промишлени количества, всичко това – сред дивите пущинаци на забравен от бог и държава край на България, ще стигне до хиляди и хиляди читатели? Ами може, когато написаното е добро, вложена е не само основата – талант – но и дяволски много труд и целеустременост, пред които и скалата ще се помести. Признавам, възхищавам се на Торлака, почти всички български автори могат да се поучат от неговата несломима вяра в успеха. Факт, ако не беше толкова талантлив, щеше да е най-дразнещият графоман, титла, за която у нас се води люта битка, ама той не е в нея, колкото и да се шегувам с него (щот се връзва, мискининът му ниедин).
Изд. "Попов мост"
http://knigolandia.info/book-review/m...
February 29, 2024
Поредният и за съжаление последният шедьовър на Толака за нашите северозападни любимци … За книгата няма какво да се каже , трябва да се прочете. Няма да крия, че се просълзих при краят на последното изречение - “до следващата книга”. Изключително жалко е, че следваща няма да има 🫤 Почивай в мир Стояне🥹
February 11, 2026
Вече няколко седмици живея с Братан ч., Любица и цялото село. И честно казано – трудно се излиза от този свят.
Поредицата на Торлака не е типичната литература. Тук няма захаросани изречения и стерилен език. Има живот. Има смях през сълзи. Има псувни, които не дразнят, а звучат като естествен ритъм на Северозапада. Ако махнеш суровостта, ще махнеш истината.
Това, което най-много ме грабна, е колко тънка е границата между комичното и трагичното. Смееш се на абсурда, а после осъзнаваш, че този абсурд всъщност е диагноза. И точно там е силата на Торлака – зад хумора стои много точен социален поглед.
Третата част май най-много ми допадна. Усеща се по-зряла, по-дълбока. Героите вече не са просто колоритни образи – те са хора с тежест, с болка, с характер. Истински.
И въпреки това, моят фаворит от Северозапада си остава Лейди Гергана. Тя е класа. Сарказъм, сила, достойнство – всичко в едно. Образ, който не просто разсмива, а остава.
Торлака не се чете бързо. Той се изживява. И ако една книга те накара да се почувстваш част от селото, значи си е свършила работата.
Поредицата на Торлака не е типичната литература. Тук няма захаросани изречения и стерилен език. Има живот. Има смях през сълзи. Има псувни, които не дразнят, а звучат като естествен ритъм на Северозапада. Ако махнеш суровостта, ще махнеш истината.
Това, което най-много ме грабна, е колко тънка е границата между комичното и трагичното. Смееш се на абсурда, а после осъзнаваш, че този абсурд всъщност е диагноза. И точно там е силата на Торлака – зад хумора стои много точен социален поглед.
Третата част май най-много ми допадна. Усеща се по-зряла, по-дълбока. Героите вече не са просто колоритни образи – те са хора с тежест, с болка, с характер. Истински.
И въпреки това, моят фаворит от Северозапада си остава Лейди Гергана. Тя е класа. Сарказъм, сила, достойнство – всичко в едно. Образ, който не просто разсмива, а остава.
Торлака не се чете бързо. Той се изживява. И ако една книга те накара да се почувстваш част от селото, значи си е свършила работата.
December 4, 2024
По хумор ми напомня на "Борат", смях се адски много и то на ситуации, изкази и персонажи, на които обикновено не бих. Не се взима насериозно, което също е плюс. Актьорът (Димитър Живков), който чете книгата в Storytell е просто перфектен за тези персонажи и този диалект. Не съм сигурна, че ако просто я четях, щеше да ми хареса толкова.
January 10, 2017
"В театър Х играха "Хамлет". Защо?"
Безсмъртната лаконична рецензия на Бърнард Шоу е известна на всички що-годе образовани люде. Е, надали е известна на тези, които купуват книгите на Торлака, но все пак да я цитираме.
Миналата събота се разходих с приятели до една книжарница "Буктрейдинг". Подминах фекалчетата на ОНОВА издателство и забелязах купчини от книгите на Торлака. Ми няма как, пари са се наливали, реклама се е правила, все някак трябва да се продава този мъртъв товар...
Стана ми интересно. Застанах встрани, за да не преча на останалите клиенти, седнах и я п��очетох за нула време.
Защо???
Ами да ме пита някой. Тези 30-45 минути, които отделих за така наречената книга, можеше да бъдат оползотворени много по-уместно. Например, за седене по средата на "Батенберг" и крещене "Царят е гол!". Или за обикаляне по молове и правене на селфита в съблекалните на продавалниците за парцалки.
Сериозно: абсолютно всичко, ама ВСИЧКО, би било по-ползотворно от тези загубени минути от моя живот.
Фактът, че съм прав (а що се отнася до книги, като се има предвид колко нещо съм изчел за отминалите 42 - към настоящия момент - години от моя живот, аз почти винаги съм прав), се потвърди от едно симпатично момиче - продавач-консултант във въпросния "Буктрейдинг". Като ме видя, че се опитвам да разгадая дълбоко закодирания смисъл и прибелвам очи от време на време, девойчето се приближи до мен и ми прошепна "Според мен няма за какво да си губите времето. Всички съвременни български автори са егати боклука. Вижте отсреща - там са новите бестселъри. Те си струват...".
"Ама чакай малко", искаше ми се да й кажа, "ама и аз съм съвременен български автор! И Бранимир Събев, и Явор Цанев, и Донко Найденов, и още един куп талантливи писатели, които творят книгите си по традиционния начин - с много мислене, проучване и редактиране! Не като седнат и издращят един тон страници на диалект, вмъквайки вътре де що има случки от скучния си северозападнал живот, опитвайки се да го представят като много оригинален авторски похват! Защо заради един графоман подвеждаш всички под общ знаменател?!".
Ама не й го казах. И как да й го кажа, като нашите книги са скатани в най-прашните ъгълчета на книжарниците, а бездарните онанистични напъни на калиновци, сиромаховци и прочие неграмотници гордо се пъчат по първите рафтове? Тя щеше да ми каже "Но Вие сигурно завиждате...?".
Та затова си замълчах. Виж, за ревю обаче не се сдържах. Понеже ми омръзна да гледам как срещу съвременната българска литература и срещу драгия читател от години насам се извършва целенасочен геноцид. Как се убива вкусът към стойностни книги и се култивира една морбидна зависимост към подобни псевдолитературни ГМО-та.
Далеч съм от мисълта, че като по чудо ще се превърна в своего рода "книжен Имодиум", който с магическа пръчка ще спре дрисъците на торлаци, августиновци и блондинести поетески. Но ако съм успял да накарам поне един от вас да не налива пари в мелницата на новото българско бездарие, ще спя по-спокойно тази вечер. Четейки истинска книга, а не луксозна тоалетна хартия. Употребявана при това.
Безсмъртната лаконична рецензия на Бърнард Шоу е известна на всички що-годе образовани люде. Е, надали е известна на тези, които купуват книгите на Торлака, но все пак да я цитираме.
Миналата събота се разходих с приятели до една книжарница "Буктрейдинг". Подминах фекалчетата на ОНОВА издателство и забелязах купчини от книгите на Торлака. Ми няма как, пари са се наливали, реклама се е правила, все някак трябва да се продава този мъртъв товар...
Стана ми интересно. Застанах встрани, за да не преча на останалите клиенти, седнах и я п��очетох за нула време.
Защо???
Ами да ме пита някой. Тези 30-45 минути, които отделих за така наречената книга, можеше да бъдат оползотворени много по-уместно. Например, за седене по средата на "Батенберг" и крещене "Царят е гол!". Или за обикаляне по молове и правене на селфита в съблекалните на продавалниците за парцалки.
Сериозно: абсолютно всичко, ама ВСИЧКО, би било по-ползотворно от тези загубени минути от моя живот.
Фактът, че съм прав (а що се отнася до книги, като се има предвид колко нещо съм изчел за отминалите 42 - към настоящия момент - години от моя живот, аз почти винаги съм прав), се потвърди от едно симпатично момиче - продавач-консултант във въпросния "Буктрейдинг". Като ме видя, че се опитвам да разгадая дълбоко закодирания смисъл и прибелвам очи от време на време, девойчето се приближи до мен и ми прошепна "Според мен няма за какво да си губите времето. Всички съвременни български автори са егати боклука. Вижте отсреща - там са новите бестселъри. Те си струват...".
"Ама чакай малко", искаше ми се да й кажа, "ама и аз съм съвременен български автор! И Бранимир Събев, и Явор Цанев, и Донко Найденов, и още един куп талантливи писатели, които творят книгите си по традиционния начин - с много мислене, проучване и редактиране! Не като седнат и издращят един тон страници на диалект, вмъквайки вътре де що има случки от скучния си северозападнал живот, опитвайки се да го представят като много оригинален авторски похват! Защо заради един графоман подвеждаш всички под общ знаменател?!".
Ама не й го казах. И как да й го кажа, като нашите книги са скатани в най-прашните ъгълчета на книжарниците, а бездарните онанистични напъни на калиновци, сиромаховци и прочие неграмотници гордо се пъчат по първите рафтове? Тя щеше да ми каже "Но Вие сигурно завиждате...?".
Та затова си замълчах. Виж, за ревю обаче не се сдържах. Понеже ми омръзна да гледам как срещу съвременната българска литература и срещу драгия читател от години насам се извършва целенасочен геноцид. Как се убива вкусът към стойностни книги и се култивира една морбидна зависимост към подобни псевдолитературни ГМО-та.
Далеч съм от мисълта, че като по чудо ще се превърна в своего рода "книжен Имодиум", който с магическа пръчка ще спре дрисъците на торлаци, августиновци и блондинести поетески. Но ако съм успял да накарам поне един от вас да не налива пари в мелницата на новото българско бездарие, ще спя по-спокойно тази вечер. Четейки истинска книга, а не луксозна тоалетна хартия. Употребявана при това.
December 16, 2024
(копирано директно от фирмената книжна група)
Преди малко приключих "Май ще ни бъде" на Стоян Николов - Торлака.
Третата по ред от поредицата "Северозападен романь" продължава историята започнат още от първата книга. Романа е абсолютно нечетим защото написан на северозападен директ. Но прочета на Димитър Живков е повече от великолепен.
За който не е започвало или не е чувал за този роман той е единствения и първи написан на северозападен диалект изцяло (и абсолютно нецензурран). Разказва се хумористично за дълбоката душа на северозападния българин, за несгодите и затова колко са животните като хора. Съответно влизат във всякакви откачени случки, а вътре има много нецензурии (защото че на северозападен не може да говориш без).
За жалостта втора почна преди една-две години и поредицата остава незавършена. Има още една книга която очаквам с нетърпение да пуснат и да бъде прочетена от Димитър Живков.
Те така те. Препоръчвам.
Преди малко приключих "Май ще ни бъде" на Стоян Николов - Торлака.
Третата по ред от поредицата "Северозападен романь" продължава историята започнат още от първата книга. Романа е абсолютно нечетим защото написан на северозападен директ. Но прочета на Димитър Живков е повече от великолепен.
За който не е започвало или не е чувал за този роман той е единствения и първи написан на северозападен диалект изцяло (и абсолютно нецензурран). Разказва се хумористично за дълбоката душа на северозападния българин, за несгодите и затова колко са животните като хора. Съответно влизат във всякакви откачени случки, а вътре има много нецензурии (защото че на северозападен не може да говориш без).
За жалостта втора почна преди една-две години и поредицата остава незавършена. Има още една книга която очаквам с нетърпение да пуснат и да бъде прочетена от Димитър Живков.
Те така те. Препоръчвам.
August 8, 2024
Реабилитация на хартиената книга, след като първите две ги слушах в Сторител и бяха великолепно изиграни, не просто прочетени. След това преживяване не ми се щеше да продължа веднага нататък, щеше да ми липсва автентичността на диалекта, когато го слушаш. Но ето, че след няколко месеца се завърнах към поредицата – отчасти, защото не ми се чете нещо "сериозно", отчасти, защото имам желание да довърша започнатото.
Третата книга ми допадна повече от втората, но не толкова, колкото първата. Но за разлика от лековатия дебилизъм, който очаквах и тук, този път една неочаквана и уж странична нишка в историята ме жегна дълбоко. Доколко знаем как живеят хората около нас и колко често ги питаме дали имат нужда от помощ? И как един привидно безцелен живот всъщност добива смисъл? Кои сме ние, че да отписваме другите и да лепим етикети?
Шарен свят, шарени хора. Сме.
Третата книга ми допадна повече от втората, но не толкова, колкото първата. Но за разлика от лековатия дебилизъм, който очаквах и тук, този път една неочаквана и уж странична нишка в историята ме жегна дълбоко. Доколко знаем как живеят хората около нас и колко често ги питаме дали имат нужда от помощ? И как един привидно безцелен живот всъщност добива смисъл? Кои сме ние, че да отписваме другите и да лепим етикети?
Шарен свят, шарени хора. Сме.
December 11, 2024
Не знам дали има книга тази година, която да съм слушала с по-голямо удоволствие. Точно така, слушала! Обикновено съм фен на хартиената книга, но тази е в пъти по-добра за слушане. Специалните ми благодарности за прочита отнася Димитър Живков! Станах му голям почитател и изпитвам огромно уважение. Такъв текст не се чете лесно, а за интонацията изобщо не знам как да го мисля.
В тази трилогия има толкова много неща! Едно малко село, в пренебрегван регион (което е жалко и много голяма грешка на всички управници), а в него има толкова богат живот, въпреки привидно елементарното ежедневие на две шепи хора. Проследявайки тяхната история, виждаме, че не сме много по-различни.
За разлика от много хора, аз нямам нищо против диалекта. Точно там е чарът на книгите. Написана по друг начин, тази поредица няма да докосне никого.
В тази трилогия има толкова много неща! Едно малко село, в пренебрегван регион (което е жалко и много голяма грешка на всички управници), а в него има толкова богат живот, въпреки привидно елементарното ежедневие на две шепи хора. Проследявайки тяхната история, виждаме, че не сме много по-различни.
За разлика от много хора, аз нямам нищо против диалекта. Точно там е чарът на книгите. Написана по друг начин, тази поредица няма да докосне никого.
August 17, 2022
Бих дал и повече от 5, но толко дава приложението. Да почива в мир този велик автор на тази велика поредица!
August 28, 2022
Още един прекрасен, натурален и забавен роман от поредицата за северозапада.
January 9, 2023
Masterpiece
April 6, 2017
Не знаех какво да очаквам от Торлака след "Автономията????". Тя беше толкова различна от "Северозападен романь". Докато "Северозападен романь" беше страхотна забава с тук-там прокрадващи се теми за размисъл, "Автономията????" беше бруталната истина - малко смях, повече сарказъм и директно отражение на действителността, без да са спестени и по-тъмните краски.
С "Май ше ни бъде..." обаче всичко си дойде на мястото. Моите поздравления за автора. Той успя да развие трите си книги като логична поредица, всяка част от която има своя смисъл. И силното начало с първата книга, и катарзисът - с втората, и развръзката в третата.
"Май ше ни бъде..." отново е много забавна. Пак ме накара да се смея с глас. Обаче дава хляб и за размисли, и за въпроси. И най-хубавото - дава надежда.
Ако някой се е разочаровал от "Автономията????", след като е бил във възторг от "Северозападния", го съветвам да прочете цялата трилогия и пак да говорим.
Героите се развиват, променят... Много ме впечатли трилогията. Дано да я продължи Торлака.
С "Май ше ни бъде..." обаче всичко си дойде на мястото. Моите поздравления за автора. Той успя да развие трите си книги като логична поредица, всяка част от която има своя смисъл. И силното начало с първата книга, и катарзисът - с втората, и развръзката в третата.
"Май ше ни бъде..." отново е много забавна. Пак ме накара да се смея с глас. Обаче дава хляб и за размисли, и за въпроси. И най-хубавото - дава надежда.
Ако някой се е разочаровал от "Автономията????", след като е бил във възторг от "Северозападния", го съветвам да прочете цялата трилогия и пак да говорим.
Героите се развиват, променят... Много ме впечатли трилогията. Дано да я продължи Торлака.
Displaying 1 - 14 of 14 reviews