Често са ме питали защо българите са нямали откриватели, мореплаватели, колонизатори през началото на Новото време. Боя се, че отговорът е един: не са го искали. Пък ето, Димитър Тодоров - скромен, усмихнат и ведър, е покорил света като пешеходец, алпинист, неуморен пътешественик изобщо. Най-подкупващото в неговите описания си остават личният поглед, приземяването на смайващи наблюдения и иронични изводи. С една дума - екстазът на един късен потомък на великите европейски откриватели, закъснял по ред исторически причини, както бива и с всичко българско. Което си има пък и своя чар. Завиждам на неизкушения наш читател, че ще преброди чрез тази очарователна книга неведоми земи и предели и вероятно ще размисли дали чак такова зло за наши дни е глобализацията - плашило за съвременните хора (Вера Мутафчиева)
Забавна, интересна и будеща завист :) Интелигентен хумор , гарниран с причудливо меню и саркастични отбелязки, които на мен ми допадат:) 4 звезди , заради книжното тяло - крайно неудобно за четене във всякакви пози и заради недопълнените статии за някои места - примерно Патагония. Интересно би ми било повече отношението на автора при срещите му с хората там, недотам известни истини, клишета и т.н., вместо поредица от снимки, които можем да набавим.