What do you think?
Rate this book
Думите ми
Подай ми ръка и аз ще те поведа към чистата, човешката, реалната твоя същност. Нарисувах скици на най-съкровеното ти и не забравих да оставя пространство, в което да донагласиш своя свят, своите представи. „Думите МИ“ са за теб, за нас и мен.
Ива Спиридонова посвещава живота си на езика и думите. След като завършва „Връзки с обществеността”, „Старобългаристика“ и „Българска филология“, избира да продължи да споделя с околните любовта си към словото. Дебютната й стихосбирка е сбъдването на мечтата й да издаде стиховете, които публикува във Фейсбук страницата „Думите МИ“.
„Стиховете на Ива са точно това – дар, бликащ директно от пулсиращото й женско сърце и завихрящ ни в ураган от чувства.“
Георги Томов, писател
Ива Спиридонова посвещава живота си на езика и думите. След като завършва „Връзки с обществеността”, „Старобългаристика“ и „Българска филология“, избира да продължи да споделя с околните любовта си към словото. Дебютната й стихосбирка е сбъдването на мечтата й да издаде стиховете, които публикува във Фейсбук страницата „Думите МИ“.
„Стиховете на Ива са точно това – дар, бликащ директно от пулсиращото й женско сърце и завихрящ ни в ураган от чувства.“
Георги Томов, писател
96 pages, Paperback
First published January 1, 2016
2 people are currently reading
6 people want to read
About the author
Ива Спиридонова
5 books17 followersИва Спиридонова е родена в гр. Кюстендил. Завършва средното си образование в Езикова Гимназия „Д-р Петър Берон”. Владее свободно английски език, ползва руски, сърбохърватски и италиански. Висше образование завършва в Софийски Университет „Св. Климент Охридски” като Магистър „Старобългористика”, Бакалавър „Българска филология” и Бакалавър „Връзки с обществеността и реклама”.
Живее в София, занимава се с мениджмънт на външната търговия, преподава езици, работи с деца, пише поезия и критика, редактира, промотира и рецензира книги, организира представяния на други автори, събития и литературни четения.
Редактор е на няколко книги с поезия и проза по различни проекти, сред които „Дни за обичане” на Симеон Аспарухов и „Изживей ме” на Александър Иванов. Била е редактор в списание "Нова социална поезия", в момента е редактор в онлайн списание "Нова Асоциална Поезия".
„Думите МИ”, издадена през 2016 година (изд. "Фабрика за книги"), е дебютната ѝ книга с лирика и достига пето място в националния конкурс „Моята любима книга, 2016”, раздел „Поезия”.
Творческата ѝ Фейсбук страница също носи името "Думите МИ" -www.facebook.com/DumiteMi/- там можете да намерите още от поетичните ѝ и критически текстове. Част от творчеството ѝ е преведено на арабски език.
В началото на 2018 г. Ива Спиридонова, заедно с творческата си „половинка”, Симеон Аспарухов, основават литературна агенция и издателство за съвременна българска литература, което носи името „Библиотека България” -https://www.biblioteka-bulgaria.bg/.
През септември 2018 година излиза втората ѝ книга с поезия, неин редактор е Симеон Аспарухов. Тя носи името "Детайли".
Живее в София, занимава се с мениджмънт на външната търговия, преподава езици, работи с деца, пише поезия и критика, редактира, промотира и рецензира книги, организира представяния на други автори, събития и литературни четения.
Редактор е на няколко книги с поезия и проза по различни проекти, сред които „Дни за обичане” на Симеон Аспарухов и „Изживей ме” на Александър Иванов. Била е редактор в списание "Нова социална поезия", в момента е редактор в онлайн списание "Нова Асоциална Поезия".
„Думите МИ”, издадена през 2016 година (изд. "Фабрика за книги"), е дебютната ѝ книга с лирика и достига пето място в националния конкурс „Моята любима книга, 2016”, раздел „Поезия”.
Творческата ѝ Фейсбук страница също носи името "Думите МИ" -www.facebook.com/DumiteMi/- там можете да намерите още от поетичните ѝ и критически текстове. Част от творчеството ѝ е преведено на арабски език.
В началото на 2018 г. Ива Спиридонова, заедно с творческата си „половинка”, Симеон Аспарухов, основават литературна агенция и издателство за съвременна българска литература, което носи името „Библиотека България” -https://www.biblioteka-bulgaria.bg/.
През септември 2018 година излиза втората ѝ книга с поезия, неин редактор е Симеон Аспарухов. Тя носи името "Детайли".
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
September 3, 2018
"Да усетиш себе си нестабилен в равнините на думите и да искаш да забравиш точно там своите стъпки. С плискане да нагазиш в реките на думите и да усещаш студа на леда им.
Да осъзнаваш, че пиеш от отровени думи, докато видиш и последната капка на дъното.
Да бягаш без план за спасение, а защото изтръпваш от страх пред кръвожадното в думите.
Да криволичиш в пътеките, търсейки ключа към думите, в оставени стъпки на предишни загубени.
Да не схващаш как в плен си на своето тичане, да тлееш при всяко ненужно спиране, да губиш думи в опити да разбираш. И след всичката безнадеждност, която си срещнал по пътя си, след полета в равнините на думите, да отлиташ с птиците, да прегръщаш вятъра и да разбираш как всъщност се превръщаш в нежност.
Грапавостта от усещането за неравен чакъл под стъпалата, лед под езика и изтръпването на челюстта или изпотени длани при първа среща с непозната, са примери за малките битки в живота ни, които преглъщаме все някак. Защото тях ги избираме. Но когато правим избори, от които не знаем дали ще се завърнем същите след последствията им, тогава се стряскаме в самото начало. Така, както аз, когато започнах да чета, така както продължих и не исках да спирам, ред по ред, една след друга страници... до последната. Чувствах, разчувствах се, потъвах, издигах се, нагазвах повторно, изчезвах, откъсвах от себе си, накрая се събрах пак в едно цяло. Парче по парче. Дума по дума. Отново аз, но малко и друг. Оживях след женското начало и непредвидим край, които се разпиляха пред простичко устроените ми вечери.
Такава е поезията на Ива Спиридонова в нейната книга "Думите МИ". Изнасилва съзнанието и го довежда до конкретна форма, в която не си се противил да се огледаш. Никога. Твоето себе си.
Открих своето „себе си” в тази женска изповед:
...
Аз съм първа, последна. И бяла.
Нелечима съм. Хапче за сън.
Ти се молиш. Мечта ще остана.
Миг и вечност заключих отвън.
Аз съм всичко и нищо. Забрава.
Покаяние, рай съм. И смърт.
Тук оставам, когато ме няма.
И си тръгвам, оставайки път."
Да осъзнаваш, че пиеш от отровени думи, докато видиш и последната капка на дъното.
Да бягаш без план за спасение, а защото изтръпваш от страх пред кръвожадното в думите.
Да криволичиш в пътеките, търсейки ключа към думите, в оставени стъпки на предишни загубени.
Да не схващаш как в плен си на своето тичане, да тлееш при всяко ненужно спиране, да губиш думи в опити да разбираш. И след всичката безнадеждност, която си срещнал по пътя си, след полета в равнините на думите, да отлиташ с птиците, да прегръщаш вятъра и да разбираш как всъщност се превръщаш в нежност.
Грапавостта от усещането за неравен чакъл под стъпалата, лед под езика и изтръпването на челюстта или изпотени длани при първа среща с непозната, са примери за малките битки в живота ни, които преглъщаме все някак. Защото тях ги избираме. Но когато правим избори, от които не знаем дали ще се завърнем същите след последствията им, тогава се стряскаме в самото начало. Така, както аз, когато започнах да чета, така както продължих и не исках да спирам, ред по ред, една след друга страници... до последната. Чувствах, разчувствах се, потъвах, издигах се, нагазвах повторно, изчезвах, откъсвах от себе си, накрая се събрах пак в едно цяло. Парче по парче. Дума по дума. Отново аз, но малко и друг. Оживях след женското начало и непредвидим край, които се разпиляха пред простичко устроените ми вечери.
Такава е поезията на Ива Спиридонова в нейната книга "Думите МИ". Изнасилва съзнанието и го довежда до конкретна форма, в която не си се противил да се огледаш. Никога. Твоето себе си.
Открих своето „себе си” в тази женска изповед:
...
Аз съм първа, последна. И бяла.
Нелечима съм. Хапче за сън.
Ти се молиш. Мечта ще остана.
Миг и вечност заключих отвън.
Аз съм всичко и нищо. Забрава.
Покаяние, рай съм. И смърт.
Тук оставам, когато ме няма.
И си тръгвам, оставайки път."
July 31, 2018
Един неспирен полет,
търсене,
докосване,
разтваряне,
потъване,
изплуване,
дишане,
самота,
споделеност,
отдаденост
на дълбините.
Все по-навътре в Себе си,
до сърцевината на другия.
Копнеж.
Силата на вярата.
На Любовта.
Силата на Думите МИ.
търсене,
докосване,
разтваряне,
потъване,
изплуване,
дишане,
самота,
споделеност,
отдаденост
на дълбините.
Все по-навътре в Себе си,
до сърцевината на другия.
Копнеж.
Силата на вярата.
На Любовта.
Силата на Думите МИ.
Displaying 1 - 2 of 2 reviews