Дипломатическа история на Освобождението на България

Симеон Радев - Неиздавани ръкописи #2

by Симеон Радев

Книгата „Дипломатическа история на Освобождението на България“, която читателите наскоро ще имат възможност да разгърнат е поредната сензация, скрита досега в личния архив на Симеон Радев. Тя е поредният втори том от наченатата библиотечна поредица на издателството „Неиздавани ръкописи“, първият том от която съдържаше две непубликувани досега книги от капиталния труд на С. Радев „Строителите на съвременна България“ – „Произходът на съвременна България“ и „Руско-българският конфликт и дипломацията (1886-1887 г.)“. Във вторият том от тази поредица видният български дипломат се изявява като историк на дипломацията. Натрупаният дългогодишен опит С. Радев успява да приложи и като изследовател на дипломатическите борби около Източния въпрос и по-специално на дипломатическата история на Освобождението на България. Върху този си труд бележитият наш историк работи в продължение на две десетилетия, като негова изворова база са хилядите открити от него документи в архивите и библиотеките във Виена, Мюнхен, Париж, Лондон, Вашингтон, Санкт Петербург, Москва, Брюксел и Букурещ, много от които все още са непознати и недостъпни за българските изследователи.

Книгата, която ще имате удоволствието да прочетете, може да се приеме и като един блестящ очерк върху историята на Източния въпрос, както и на една първа по време история на балканските народи на фона на войни и въстания, преплетени с тайни и явни дипломатически ходове, и всичко това по време на културния, църковен и революционен подем на народа ни. Че историята на балканските народи е тясно преплетена и свързана, свидетелстват и многобройните страници, посветени на историята на двете дунавски княжества Влашко и Молдова, на освобождението на Гърция и сключването на Одринския мир, аргументираното излагане на сръбската история на основата на архивни документи – и всичко това в тясна връзка с историята на нашия народ.

В разказа на С. Радев става сблъсъкът между Русия и останалите Велики сили по българския въпрос, като много от разгърнатите от историка сюжети звучат актуално и днес. Неповторими са и Симеон-Радевите редове, посветени на възторга на българския народ от Освобождението. В разказа си дават среща дипломати от световна величина като граф Клеменс фон Метерних, граф Гюла Андраши, граф Алоис Ерентал, граф Неселроде, княз Александър Меншиков, княз Григорий Орлов, княз Александър Горчаков, граф Н. П. Игнатиев, Николай Гирс, граф Владимир Ламсдорф, „железният“ канцлер княз Ото фон Бисмарк, княз Стефан Богориди, лорд Стратфорд Канинг, лордовете Странгфорд и владетелите – действащи фигури по време на Източния въпрос ? турските султани Абдул Азис и Абдул Хамид, руските императори – двамата Николаевци и тримата Александровци, австрийският император Франц Йосиф, германският кайзер Вилхелм и френският император Наполеон III.

580 pages, Hardcover

Published January 1, 2016

About the author

Симеон Трайчев Радев е виден български писател, дипломат, историк, революционер и публицист от Македония. Автор е на „Строителите на съвременна България“ – едно от най-важните историографски изследвания в българската литература.

Симеон Радев е роден на 7 (19) януари 1879 година в град Ресен, тогава в Османската империя. Дядо му Раде е родом от село Съпотско, преселник в Ресен, забогатял от търговия с плодове и зеленчуци по време на Кримската война, а баща му е виден ресенски чорбаджия. Другият му дядо Коте Низам е служил в Цариград при княз Стефан Богориди. Брат му Владимир Радев е учител.

Симеон Радев учи първоначално в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля. След това е изпратен със стипендия на Българската екзархия във Френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград. На 16-годишна възраст през 1895 г., на път за Цариград, в Бошнак хан в Солун заедно с Владимир Робев е заклет за член на ВМОРО лично от Гоце Делчев. В Цариград става член на местния комитет, начело с Димитър Ляпов, като в него, освен Радев, членуват Никола Милев, Владимир Робев и други. Като член на революционната организация той участва и в акциите на Цариградския комитет по връчването на Проекта за реформи в Македония и Одринско по време на посещението в Цариград на княз Фердинанд, д-р Константин Стоилов и ген. Рачо Петров през 1896 г.

След като завършва лицея в Цариград, Радев заедно с Владимир Робев заминава да учи право в Женевския университет, където техен състудент е Венелин Ганев. В Женева в 1900 – 1901 година двамата редактират революционния вестник „Ефор“. Радев учи право и в Париж. По-късно Робев помага на Радев в издаването и на „Мувман Маседониан“ в Париж, на който Робев е секретар на редакцията под името Владимир Долин (Doline)

По времето, когато е в Швейцария Радев общува с българските анархисти, които по това време са активни участници в борбите за освобождението на Македония и Одринско. В Женева той живее заедно с Михаил Герджиков и поддържа тесни връзки с Георги Стаматов. Контактува и с анархиста Петър Манджуков, с когото обменят информация за дейността на анархистката „Женевска група“ и солунските атентатори. Подробностите по атентатите Симеон Радев уточнява на срещи в Женева с ръководителя на атентаторите Йордан Попйорданов – Орцето. Получените средства от ЦК на ВМОРО и от ВМОК, Орце се постарава да върне, декларирайки по този начин независимостта на българските анархисти и от двете организации. За тази цел преди атентатите Орце ще сключи застраховка „живот“ пред Американска застрахователна компания, която след неговата гибел е изплатена на Симеон Радев, който изпълнява обещаното да върне дълговете.

В това време той участва активно и в дейността на Върховния македоно-одрински комитет в София и сътрудничи на неговия орган – вестник „Реформи“, изпращайки статии от чужбина още докато е студент. Отдаден вече страстно на журналистика в най-широк обхват, от 1901 година става редовен сътрудник на вестник „Вечерна поща“ на Стоян Шангов, като кореспондент в чужбина, а в 1903 година постъпва на работа в редакцията.

Радев е привърженик на Борис Сарафов и в 1901 година успява да го убеди да не се оттегля от поста председател на Върховния комитет в полза на Иван Цончев, тъй като така организацията ще се овладее от двореца.

В 1904 година във Виена той установява контакт с ръководителите на Втория интернационал Георгий Плеханов и Виктор Адлер. Плеханов се ангажира на по-късна среща със Симеон Радев и Борис Сарафов да постави македонския въпрос на разискване пред конгресите на Интернационала. В 1905 година (по покана на Павел Генадиев) Симеон Радев заедно с Александър Балабанов става редактор в списанието „Художник“, което излиза от 1905 до 1909 година. След Хуриета от 1908 година Радев участва в създаването на Съюза на българските конституционни клубове. От неговите писма от Солун до д-р Никола Генадиев черпи информация сам княз Фердинанд и те изиграват определена роля и за неговото навлизане в дипломатическата кариера. От турс