Ville princière, puis résidence des Habsbourg, Vienne s'affirme dès la Contre-Réforme comme l'un des grands pôles européens. Le péril turc repoussé, elle devient un foyer de l'art églises somptueuses, imposants palais de l'aristocratie, Chancellerie de Bohême manifestent avec éclat la puissance de la dynastie. Bientôt, le château de Schönbrunn est aménagé afin de permettre à la monarchie d'y déployer ses fastes.
Après les conquêtes napoléoniennes, Vienne retrouve la gloire en accueillant les congrès qui réorganisent l'Europe. Commence alors l'époque Biedermeier, qui accompagne les débuts de l'ère industrielle et l'essor de la grande bourgeoisie. Un nouvel art de vivre apparaît, plus sobre, à l'image de ces intérieurs où les Viennois recherchent le " bien-être "; c'est le triomphe de la valse, des guinguettes du Prater et du Theater an der Wien. En 1848, la ville s'embrase, contraignant Ferdinand I er à abdiquer en faveur de François-Joseph. Le jeune empereur, qui prend la tête d'un empire réunissant cinquante millions de sujets de onze nationalités, veut donner à sa capitale un visage conforme à son rang. En quelques années, le prestigieux Ring s'élève à la place des anciens remparts tandis que d'innombrables bâtiments officiels en font la vitrine de la monarchie habsbourgeoise.
Musiciens et écrivains en ont fait depuis longtemps la capitale des arts; à la fin du siècle, Klimt, Otto Wagner et bien d'autres artistes fulminent contre les artifices de la Vienne libérale et lancent le mouvement de la Sécession. La culture viennoise entre dans la modernité. Elle est inséparable des café Schnitzler, Hofmannsthal et Karl Kraus se retrouvent au Griensteidl; au café de l'hôtel Impérial, on croise Rilke, Freud et Mahler; Berg, Kokoschka, Schiele comptent parmi les familiers du Museum ...
Au crépuscule du siècle, les affrontements entre les déçus du libéralisme et la montée de l'antisémitisme annoncent les heures sombres. Le cortège funéraire du vieil empereur qui s'éteint en 1916 préfigure l'enterrement de la monarchie. Au lendemain de la Première Guerre, Vienne n'est plus que la capitale d'un petit Etat en quête de son identité. Première victime des Nazis, il lui faudra bien des années pour se relever de ses ruines, immortalisées par Le Troisième Homme.
Jean-Paul Bled est directeur du Centre d'études germaniques de Strasbourg et professeur à l'université de Paris-IV Sorbonne. Il est l'auteur, entre autres, de François-Joseph (Fayard, 1987).
Jean-Paul Bled is a French historian and author, and a specialist in the history of Germany and Central Europe.
The son of orthographers Édouard and Odette Bled, he is now Professor Emeritus (since September 2010) at the Sorbonne, where he held the chair of the history of contemporary Germany and Germanic worlds.
"Историята на Виена" Жан-Пол Блед, проследява възникването и развитието на града самостоятелно и като център на империя. Жан-Пол Блед е френски историк, специалист по история на Германия и Централна Европа, а тази книга е изключително подробна и достъпно написана, и в същото време успява стегната да проследи историята на Виена от нейното възникване, до влизането на Австрия в ЕС. Това няма да е стандартен отзив, ще откроя важните за мен неща, които силно ми повлияха във възприемането на Виена и в допълването на глобалната картина на европейската история.
Виена е била заселена от древността, но започва развитието си като град от римско време под името Виндобона. Градът се намира на кръстопът между плавателния път по Дунава и древния път на кехлибара между Балтика и Средиземноморието. Седалище на легион, градът привлича цивилно население, а разположението и пристанището са предпоставка за развитието на търговията.
Виена има незначителна роля в началото на създаването на Свещената Римска империя, даже на два пъти има възможност да получи статут на независим град. По това време Прага е по-развития град и седалище на императора, но това ще се промени и Виена ще започне своя възход, за сметка на намаляване на гражданските свободи.
Репресивната политики, налагаща ограничаващи мерки и подкрепяща религиозните ордени се оказва съществена за Контрареформацията и за укрепване на католицизма за сметка на протестантството, но има и други последици, йезуитите получават сериозна роля в образованието и контролират факултета по теология и философия, ще мине доста време докато образованието стане по-достъпно за децата извън аристокрацията и поеме в по-светска посока.
Двете обсади на Виена от Османската империя също имат дългосрочни последици, не само слагат основа за бъдещите взаимоотношения, но и след 1683 водят до контраофанзива, изтласкването на турците извън Унгария и приобщаването ѝ към империята. Виена и империята стават все по-мултинационални и етнически, един космополитен град, която ще привлича всякакви хора в бъдеще - творци, работници, пътешественици. Но това ще доведе до проблеми в управлението и ще е основата за сериозно бъдещо напрежение и стремеж към независимост. Стремежът е към хомогенност в управлението и администрацията, но Унгария упорито върви по своя път. Империята се управлява по Абсолютистки модел и изостава в Реформите:
"Тази неподвижност се задълбочава още повече от тромавостта и в доста отношения от архаизма на управленската структура. Спирането на процеса на реформи също се усеща. Противно на Англия или Франция Австрия все още няма конституирано правителство. Липсата на на административно единство определя границите на политиката на централизация. Територията на империята продължава да бъде разделяна между няколко канцеларии."
Революцията от 1848 ще е повратна точка в политиката на империята и макар Франц Йозеф да я реставрира в духа на неоабсолютизма, то възходът на либерализма няма как да бъде спрян, заедно с оформянето на национално самосъзнание:
"В случая Австрия следва със закъснение схема подобна на тази на държавите от Западна Европа. Но тя засилва своята оригиналност, като обединява либерализма със засилването на националните движения. Множество фактори благоприятстват утвърждаването на националните самосъзнания: създаването на елити в следствие на големите реформи на Мария-Терезия и на Йозеф II; стимулиране на местните патриотизми като реакция на политиката на централизация; валоризирането на идеята за нация чрез Френската Революция и немския романтизъм. ... Като следствие от националната хетерогенност на повечето страни, влизащи в нейния състав, той се отразява и на отношенията между групите, които историята е поставила една до друга: германци и чехи в Бохемия; поляци и рутени в Галиция; италианци и германци в Тирол; италианци и словенци в Триест; италианци и хървати в Далмация ... И ту Унгария се различава...те успяват да наложат унгарския вместо латинския като език в Диетата и административен език"
Но империята още не е готова или не е склонна да върви по нов път. "Парламентарната институция се появява под своята модерна форма, следвайки примера на революцията от 1848. Избран само от Австрийски страни, Райхсратът заседава от юли в Зимния манеж на Хофбург. Жертва на изпреварващите го събития, той съществува твърде кратко време."
Императорът все още одобрява избора на кмет на Виена, градът се модернизира през XIX в., вече няма крепостни страни, на тяхно место е изграден Рингщрасе и буржоазията разполага своите дворци (аристокрацията бавно отстъпва водещата си роля), възниква транспорт, градът отдавна се осветява, но газените фенери са заменени с електричество, развива се индустрията, с нейния възход се въвеждат социални реформи, намалява се работния ден, като и възрастта на която децата могат да работят (14г.), за да посещават училища - също доста развила се институция и вече всеобщо достъпна, финансовия капитал се консолидира в банки и кредитни институции.
Една от спорните личности е Карл Люгер, кмет на Виена, избран три пъти, докато Франц Йозеф го одобри, той е една от водещите фигури, които допринасят за антисемитизма, но и има редица социални нововъведения:
"Частните дружества са откупени ... Люгер продължава да прави нововъведения като възлага на града социални задължения. Особено усилие е направено в областта на здравеопазването и хигиената ... Изборът да опаше Виена със зелен пояс, от който провежданата урбанизация да не отхапе ..страда от един недостатък: липсата на политика по отношение на социалното настаняване." - с построяването на жилищни формации като Карл Маркс Хоф, години по-късно този проблем ще бъде решен.
Все още в голямата си част обществото е консервативно "а именно враждебност към промяната. Общо взето, консерватизмът на режима не му позволява да се отвори за изискванията на индустриалното развитие. Въпреки тези недъзи Австрия продължава да се радва на положителен растеж."
Политическата система тепърва се оформя, но времето на либерализма бързо отминава, макар все още да има имуществен ценз за гласуване, все повече обществото се стреми да получи масова представеност в управлението. Твърде бързата икономическа експанзия е спряна от финансовия крах 1873 и това бележи края на либерализма.
След сериозните загуби на територии и загуба на влияние в Германия (след възхода на Прусия) възникват силни германски движения, стремящи се към всеобща германска държава, тези течения ще имат силна рефлексия върху войните през следващия век, загубата на това влияния води до насочване на политиката към Балканите и конфликт на интереси с Русия.
Евреите са силно интегрирани в обществото те са част от тези германски движения, до възхода на антисемитизма, когато са изключени и обръщат поглед към нов път на самостоятелност, вече не в рамките на империята, а на самостоятелна държава (това ще е началото на дълъг процес). Една от водещите фигури на германското движение е Георг фон Шьонерер, също и водещ във формирането на антисемитизма, в началото следва сравнително умерен път и даже има евреи (Виктор Адлер) около себе си, до разривът, когато той не е насочен към обществените позиции и финансови капитали на евреите, а се придобива изцяло расова насока. Теодор Херцл е водеща фигура в тенденция на новата еврейска линия, изключен от германските движения заради арийската клауза, той се отказва от стремежа към интеграция и покръстване и повежда по нов път към стремежа държава-нация, "Еврейската държава" е еманация на този стремеж.
"Всеки по свой начин, Шьонерер, Люгер, Адлер и Херцл все са деца на либерализма, но деца отхвърлили авторитета на бащата. Бунтът им ги повежда в противоположни посоки. От този общ източник произтичат движения, които не само определят постепенно тяхната идентичност, но и ги изправят един срещу друг в жесток антагонизъм. Докато не приключи това раждане все пак между техните пътища има прехвърлени мостове."
Спортът вече не е само привилегия на аристокрацията, той получава масовост, а многобройните паркове и близките райони са чудесни за разходки. Виена от този период е център на културния живот. Операта, театри, музеи, концертни зали предлагат множество развлечения. Бетовен, Моцарт, Брамс, Хайдн, Шуберт, а по-късно Щраус и Малер оставят своя отпечатък на музикалната сцена. Климт е един от най-значимите художници, макар и често стилът му да е твърде скандален за обществото. Ото Вагнер е един от най-значимите архитекти. Сякаш има някакъв копнеж по миналото и това намира отзвук в римските, гръцките и мавританските елементи на историзиращия стил. Виенската модерност се стреми към нещо ново и творците оформят около себе си новият стил - сецесион. Литература също е във възход, кафенетата стават център на културния и литературния живот. На няколко пъти е цитиран Стефан Цвайг, който се превръща в символ на този период със "Светът от вчера".
Годините след първата световна са тежки - Виена вече е столица на малка алпийска държава и губи част от блясъка си, отделно със загубата на териториите след разпада на империята, губи и голяма част от важните суровини и това засилва икономическата криза, следва сериозна инфлация. Християнсоциалистите и Социалдемократите влизат в сериозно съперничество, което ескалира със запалването на Съдебната палата юли 1927. Християнсоциалистите печелят надмощие и това води до кратък период на еднолично управление от Долфус и разпускане на парламента, оттук стъпката да Аншлуса е само една. След края на войната Народната партия, наследник на Християнсоциалистите и Социалдемократите, като водещи партии, поемат по нов път на сътрудничество, в името на възстановяването и обединени от идеята за австрийската нация. За разлика от останалите страни от централна Европа, Австрия не е окупирана и следва политика на неутралитет.
Интересна, подробна, даже на моменти твърде подробна история на любимия ми град. Давам 4 звезди, понеже е превеждано по смисъл и някои изречения са твърде сложно и дълго формулирани.