Цонко Цонев е кмет на град Каварна от 2003 до 2015 г. Избран за Мъж на България за 2005 г.
Фен на рок музиката и инициатор на ежегодния фестивал „Каварна рок фест“. Градоначалникът, който прочу Каварна като столицата на рока.
По негова покана България посещават над 100 световноизвестни групи и музикални изпълнители. В тази увлекателна книга са описани много истории, случили се извън сцената, с едни от най-великите рок музиканти, идвали в Каварна. Ще видите в непозната светлина звезди като Рони Джеймс Дио, Глен Хюз, Алис Купър, Николай Расторгуев и много други.
„Цонко е от този тип хора, които би искал да срещнеш на пътя, ако ти се развали колата, някой, който наистина би ти помогнал.“ Джоуи Димайо
„Пожелавам на всеки български град да има по един Цонко.“ Джон Лоутън
„Причината да идвам в България е моят брат – металният кмет Цонко Цонев.“ Глен Хюз
Здравейте, приятели! Опредлено мина време от последния ми пост, но сега се връщам и съм ви подготвила не само ревюта (за това ще си говорим по-натам). Обратно на „Кметълски истории“ – за тези от Вас, които не са запознати, това е историята на рок фестивала „Каварна Рок“, а Цонко Цонев е бившият кмет на Каварна.
Цонко Цонев е канил страхотни групи в Каварна, а доколкото знам е направил много и за самия регион, организирал е доста други събития, подходил е успешно към интеграцията на ромите, и като цяло изглежда пич.
За жалост, книгата му не е особено добра. Текстът напомня на безидейна туристическа брошура или банална реч по откриване на общинско мероприятие. Редят се клише след клише, а повечето истории са как Цонко и компания са посрещнали поредната група на летището, настанили са ги някъде, и после са яли и пили с тях до късно в ресторанта. Без каквито и да е други подробности, освен че на музикантите им е харесала българската кухня и че са казали някоя добра дума за България.
Имаше всичко на всичко два забавни анекдота и абсолютно никого не видях "в непозната светлина", както иначе обещават на задната корица (това се оказва просто поредната клиширана фраза).
Освен това се говореше предимно за няколко рок и хеви метъл музиканти. Нямаше и една дума за Slayer, например, но за сметка на това се споменаваха (и то не с лошо) Слави Бинев, Волен Сидеров, Валери Симеонов...
Много "леко" и "бързо" книжле. Според мен Кметъла можеше да разкаже по-подробно за нещата, които са се случили, а не "...посрещнахме ги на летището, докарахме ги до стадиона, забиха здраво и после купонясвахме до зори в еди кой си ресторант". По този начин представени, историите звучат доста семпло, а съм сигурен, че са ставали доста интересни неща. Проблемът може би идва от това, че Цонко не е добър разказвач и е трябвало да си намери подходящия за тази работа човек! Иначе препоръчвам "книжлето" на всеки фен на тежката музика! Цонко Цонев направи нещо уникално за България! За жалост тези след него се постараха да съсипят хубавата традиция!
Книгата на кметъла Цонко, в която разказва за посещенията в Каварна на рок-величията. Респект към този човек, само това мога да кажа :)
Интересна ми беше дори и само заради няколкото странички за всеки от тях - да си припомня определени концертни дни, а и самите музиканти като цяло. Стилът е много изчистен - чисто разказване без драматизми и без оригиналничене и само с неизбежните хвалебствия, ама то няма как да ги няма с тези главни герои - почти телеграфно е предадено, чете се бързо и гладко. Похвала заслужава и редакторът - текстът е изключително чист и няма изречение, на което да се запънете или да прочетете два пъти. Цветните снимки, които не влизат в бройката на страниците, също са много приятни добавки, както и черно-белите почти на всяка страница.
Като минуси - кратичка е (ако това може да се нарече минус, тъй като не е критика към написаното), мисля за под два часа я прочетох - макар да има почти 150 страници с текст, както вече казах, има много снимки, а текстът е с такива бели полета отвсякъде, че при бърз поглед бих си помислил, че е поезия, не проза :) Другият дребен минус е, че ми се искаше да чуя повече за групите и очаквах някакви по-колоритни истории - често цялата част за една група минава в стил - взехме го от летището; той е изключителен талант; концерта му беше велик, публиката - невероятна; яде миди, много му харесаха; много земен човек е; разписа ми се на колата, сложихме лика му на блок през 2010 и много се развълнува - и горе долу това е. Разбира се, има и много интересни истории, но малко повече разказвачески колорит би ги подсилил. Сигурен съм, че Цонко може да каже и повече за тези хора, но може би обемът го е притиснал, а и има много, които е важно да се споменат и ако е обстоятелствен за всеки, книгата щеше да е с обема на "Война и мир".
Като тегля чертата, прекарах приятно време с книжката и покрай нея - със спомените си. Препоръчвам я особено на хората, които са били част от концертите в Каварна и за тези, които обичат рок-музиката.
Идеята за феста, началото му и издигането на Каварна до рок столица е достатъчно подробно описана, с всички трудности и щастливи събития (случайни или не), довели до реализацията на този проект. Основното, което не ми хареса е акцентирането върху няколко групи при толкова издания на феста и разнообразието от групи, които са гостували. Със сигурност Кметъла ни е спестил доста интересни истории, а можеше и повечко пикантерии да бъдат включени. Независимо какво е бъдещето на Каварна Рок Фест, едно е сигурно - хубавите спомени няма да избледнеят!
Историите бяха кратки, надявах се на повече и по-интересни случки покрай бандите. Исках да науча повече. Иначе шапки долу за Цонко и за това, което правеше дълги години.
В тази "книга" няма почти никаква полезна информация, а стилът е като снети записки от аудио интервю. Остава впечатление за посредствен разказвач, а отсъствието на редактор е потресаващо. Жалко, защото съм сигурен, че добър разказвач би могъл да извлече много интересни истории от кмета, а критичен журналист би извадил на светло забележителни взаимовръзки.
Прочетох книгата на един дъх. Интересна беше, но оставя впечатлението че е написана набързо. Малко повече подробности и по-умело боравене с изказа биха й направили голяма услуга. Жалко, че Кметъла вече не е кмет на Каварна.
Като книга, Кметълски Истории не е написана много добре, но като запис на важното развитие на Каварна като музикален интернационален център е страхотно четиво.