Ситуация след ситуация

by Тео Чепилов, Rosen Dukov (Illustrator)

„Ситуация след ситуация“ не е нещо, което просто съм написал – това е книга, която съм преживял. Голяма част от случките са лични истории – мои и на приятели.“ (Тео Чепилов)

Истории за задимените заведения, за наркотиците, примесени с музика и погълнати с алкохол, за безразборния секс, безличните познанства, безкрайните брътвежи на безсмислени теми, за лутането, кръстопътищата и всичко останало, съпътстващо живеенето на висока скорост. Безкомпромисно директни, тези разкази са шокираща хроника на едно излъгано поколение, на което шумно и щедро бе обещано светло бъдеще, но получи сива и сурова реалност. Зад маската на самоиронията, хумора и оголения език крещи болката от изгубения живот.

168 pages, Paperback

First published May 9, 2016

Reviews

[Петър Панчев · Rating 4 out of 5]

Хумористични разкази от суровата реалност
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)

Казват, че се раждаме чисти и невинни, но за поколението, израснало в България през деветдесетте години на 20-и век, реалността е трудно проходима джунгла от избори, по-голямата част от които не водят към хубав живот. Те са тези, които трябва да пораснат бързо, защото тепърва ще се сблъскват с изстраданата от родителите им свобода. Звучи странно, при все че тази свобода би трябвало да означава спокойствие и щастлив живот. Дали? Те са устремни, решителни и поемат рискове, сякаш се борят с демоните на прехода. Те попиват всичко ново и живеят за мига, без страх, без осигурено бъдеще, без съвест. Това е уличното поколение, което пътува за никъде, защото съществува в димни завеси от тютюнев дим, наркотично опиянение и безразборен секс. Тези разкази са за тях. Тео Чепилов поднася един личен прочит на онези времена, с не малка доза хумор, какъвто може да се роди само в съзнанието на „отворковците“, приели ролята на разказвачи. „Ситуация след ситуация“ („Колибри“, 2016) е като откровение, спускащо се надълбоко в ъндърграунд средите, където животът тече на ръба на бездна, а отвъд няма нищо друго, освен… нормалността. Но тя не е интересна, защото прилича на затворническо съществуване. Това е светът на младите, които се включват в живота на пълна скорост, взимайки завоите като на дрифт състезание. Включете също „разпасания“ уличен език, героичните подвизи на масата и в леглото и ще придобиете представа за този сборник.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)

[Иван Величков · Rating 4 out of 5]

Първо една звездичка в плюс заради корицата, която гледах 10 минути преди да започна разказите и още 30 след като приключих с книжката, забавлявайки се да открия препратки към всяка една история вътре – успях.

Стилът на ситуациите е бърз и непретенциозен, понякога биещ повече на сценарий, от колкото на разказ, но това е разбираемо.

Леко и забавно четиво, което не е нито тежкото обвинение, което пищи от анотацията, нито някаква апология на балканската псевдо бохема от началото на хилядолетието.

Чак сега разбрах, защо толкова хора предпочитат градската проза. Трябваше ми един Тео Чипилов, който да я представи в позната и преживяна дреха, припомняйки ми идентични собствени и приятелски истории от студентските години, уж отдавна забравени.

Мога да измрънкам само, защото като пазарджиклия очаквах поне една две истории от средното по пейките в Градската градина и олелията на Капана и Крушките в средата на 90-те, но съм сигурен, че авторът има събрани ситуации за цял такъв сборник, просто няма да са толкова търсени.

[Iveta Marinopolska · Rating 1 out of 5]

Дали защото цял живот съм била goody two-shoes и по никакъв начин не мога да видя себе си в повечето от историите, или защото темата за неразбрания интелектуалец, давещ се в реки от уиски и "бело", вече става скучна, но този сборник просто не е моето.
Другото, което много ме издразни: абсолютно всички женски образи са в ролята на "нещо за ебане" и ако случайно "нещото" дръзне да проговори, авторът/лирическият герой не пропуска да натърти на това колко му е досадно и как хич не го интересува какво има да му казва "нещото" и хич и не го слуша, ми само се чуди кога ще млъкне, та да се пристъпи най-сетне към ебане.

[Konstantin Simidchiyski · Rating 3 out of 5]

От ревюто ми за Vibes.bg:

"Често ще чуете самия Тео да казва, че голяма част от историите, поместени в "Ситуация след ситуация", са истина. Вероятно той ще добави и с дяволита усмивка, че "съжалява" за това, но едва ли някой ще му повярва. Хайде, Тео - наркотици, яки бегачки и чукане на корем - сериозно ли мислиш, че ще ти повярваме, когато казваш, че съжаляваш за това? Едно от яките неща в сборника е, че винаги, завършвайки даден разказ, ще си задавате един и същи въпрос - "по-дяволите, това наистина ли се е случило"? И вероятно ще ви се прииска да отидете и да му стиснете ръката на този човек, подхвърляйки му с голяма доза възхищение нещо от рода на "ебаси, копеле". И ще съжалявате, че не се казвате Тео Чепилов и не сте живели ненормалния му живот."

Цялото ревю: https://vibes.bg/seks-narkotici-i-roc...

[Doroti · Rating 2 out of 5]

Ще повърна! Толкова гнусотии на едно място май не съм чела от много отдавна. И то предствени с гигантската мега претенция.
Жалко за готините хитри лафове и за хубавите ми спомени от сп. Егоист.
Повечето текстове звучат толкова so 90's, че са прекалено закъснели, за да са актуални и твърде скорошни, за да бъдат 'история'.
Жалко, щото от един-два разказа си личи, че има потенциал, но в повечето случаи възможностите са стигнали само до друсането и е*ането.
Още веднъж: не всеки може да е Буковски.

[Ади Недкова · Rating 5 out of 5]

Наистина съм впечатлена. Не очаквах това. Бърза и лесна за четене. Човекът наистина му се отдава да пише и единственото, което не ми хареса е, че е на кратки разказчета. Смятам, че щеше да му се получи много по-добре ако беше написал цяла история. Но книжката е много добра, и ми беше приятно да се върна в малко по-стара София и по-старо тийнеджърство.

[Martina · Rating 3 out of 5]

2.5 / 3