Докато пишех романа, непрекъснато се учудвах от тайната на творчеството. Реални факти, взети от живота, се превръщаха в измислица пред очите ми. Те губеха своите ясно очертани истини и лъжи, разменяха местата си или се преобразяваха в нещо никога не съществувало в действителния живот. Но имаше нещо още по-странно – всички факти, предугадени или измислени от мен и написани на белия лист, само след няколко месеца се случваха в действителност на моите прототипи. В един момент спирах да пиша, изчаквах, за да проверя дали написаното наистина ще се сбъдне, и после продължавах да измислям, като не преставах да превръщам и реалното в измислица. (Затова всички прилики с действителни лица и събития са случайни.) Накрая всичко така се обърка, изтече между пръстите ми и се случи, че вече не знам – ами аз съществувам ли и в кой свят? В реалния или в измисления? Може би и аз съм един Пинокио, създаден от някого, който често се поглежда в огледалото, за да види с колко носът му е пораснал след всяка написана глава от тази история.
Владо Любенов е роден на 21.08.1961 г. в София. Завършил е Софийския университет “Св. Климент Охридски”, специалност Право. Автор на стихосбирките: “Аз, неспособният” (1991), “Видения” (1993), “Селски нощи” (1995 - с конкурс на Националния център за книгата), “Брачни сонети” (2002), “Приемане на безнадеждното” (2005). Автор е на пиесата в стихове “Мъжът и Мракът” (2005), както и на документалния филм “Йордан Кръчмаров - един забравен поет” (2003), излъчван по телевизия “7 дни” и по “Канал 2001″. Член на Съюза на българските писатели. Живее в София. Работи като адвокат.