Лицето на Горгоната. В полицейската психиатрия

by Владимир Свинтила

В полицейската психиатрия

Владимир Свинтила (1926–1998) произхожда от комунистическо семейство (неговият баща е ръководител на службата за сигурност на нелегалната комунистическа партия). Въпреки това, едва на 15-годишна възраст, той отхвърля идеологията на комунизма.
През януари 1949 г. е задържан от органите на КДС и след съответни инквизиции (вкл. двайсет денонощия без сън) е въдворен в концлагера Богданов дол (вж. „Кладенецът на мълчанието“, „Изток-Запад“, 2009). Но това не е последната му среща с Държавна сигурност. През 1957 г. е въдворен в психиатрията, за което се разказва в настоящата книга.
Един от неколцината представители на модерната антикомунистическа литература в България.

Unknown Binding

First published April 16, 2010

About the author

Псевдоним на Владимир Георгиев Николов, писател, литературен критик, публицист, журналист и преводач.

През 1949 е въдворен в концлагера Богданов дол, след това Куциян. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи като редактор във в. “Народна култура” (1957-1959 г.), в издателство „Български художник“ (1960-1964 г.), драматург в Театъра на въоръжените сили (1964-1969 г.), редактор е във в. „София-нюз“ (1969-1971 г.), заместник-главен редактор е във в. „Софийска правда“ (1974-1977 г.).

Сътрудничи с литературнокритически и публицистични статии, рецензии, есета и студии на български и чужди вестници и списания — „Сенчъри“ и „Таймс в Индия“ (Индия), „Унидад“ (Перу), „Нева“ и „Всесвит“ (СССР), „Ревиста джеографика универсал“ (Бразилия), „Тайди“ (Финландия), „Бюлетин на ЮНЕСКО“ (Париж) и др.
Пише по проблеми на изобразителното изкуство, театъра, киното, литературата, преводаческото изкуство. Основната част от публицистичното му творчество е посветена на българските национални традиции, на народознанието и народопсихологията.

Превежда стихове, проза и драми от италиански, френски, испански, английски, немски, старогръцки и латински език. Негово дело са преводи на „Сонети“ (1956) на Уилям Шекспир, „Песни и поеми“ (1957) на Робърт Бърнс, драми на Шекспир, Бърнард Шоу, Дж. Пристли, Дж. Осбърн.

Reviews

[Ana Karlsreiter · Rating 5 out of 5]

За мен това е българският вариант на “ Човекът в търсене на смисъл” на Виктор Франкл

“Аз съм огромно самотен. Всичко, което нося като култура, като възпитание, е поставено на проверка. Връзките се късат. Останали”
“ “Инквизицията на КДС почиваше на опита в Русия. Руската психика е лабилна. Руснакът е склонен да възприеме при всички условия своята виновност. Спомняте си как лесно бояджийският работник признава да е убил лихварката и нейната сестра в „Престъпление и наказание“ на Достоевски. Да поемеш и да изстрадаш чужда вина в Русия е нещо обикновено — в руското народностно „правосъзнание“ човекът въобще е виновен и всеки повод за страдание и пречистване трябва да бъде” Сталинистите ни късаха на парчета, бичуваха ни, убиваха ни с лопати. Хрушчовистите бяха много по̀ финесни. Те вложиха в изтезанието внушението на психологията ”
“Безсмислието и безрезултатността на всичко това. Те ще ме изтезават, аз ще се прикривам, те ще ме изтезават, аз ще задържам дъха си, за да издържа. И да се върна към себе си. Няма по-голямо щастие след това завръщане при себе си. За всеки има по един прозорец, който свети жълто в мрака, за всеки една врата внезапно отваря светлината си, за всеки има един праг, след който следват вълшебствата на живота: майка, приятели, книги, картини, музика, спомени от детството.”
“Меланхолията ме спасяваше: от уродливостта на режима и на живота, от мравешкия комунистически бит, от ужаса на тривиалното, от чудовищното невежество, от черната бездна на
Аз знаех — тогава в меланхолията си — че тези хора ще си отидат без никой да ги ритне с крак

“Сталинистите ни късаха на парчета, бичуваха ни, убиваха ни с лопати. Хрушчовистите бяха много по̀ финесни. Те вложиха в изтезанието внушението на психологията ”