„СЕИЗМИЧЕН РОМАН” разказва историята на работеща млада жена с успешна кариера и семейство.
След внезапен инцидент Александра се озовава в болница за спешна помощ, принудена да прекара дълги и мъчителни дни в болничното легло, заобиколена от страдание и болка. Наред с драмата на Александра, пред очите ни се завихрят много други истории. Пациентите от стая 8 страдат, борят се, крепят се един за друг и се надяват. Ще успее ли силата на духа да превъзмогне физическото страдание, да запълни емоционалните липси?
Историята препуска задъхано и трескаво през бездните на отчаянието и неверието, през съдби, срещи и раздели, между сеизмичните върхове и спадове на волята за живот, озарена от светлия полъх на надеждата, вдъхновена от една изневиделица избухнала, съвсем неуместна и може би неслучена любов.
Цветелина Александрова е магистър филолог, автор на романа „Сеизмичен роман“. Нейни разкази са поместени в сборници, алманаси и електронни платформи, както и в литературни издания като „Литературен вестник“, списание „Море“, „Словото днес“, "Страница" и др. Един от авторите на колективния роман „Нестинарски танц“. Член на Асоциация на младите български писатели
Романът на Цветелина се чете на един дъх. Започнеш ли го не можеш да спреш и причината за това не е само, че историята е кратка - само 150 страници. Сюжетът е съвсем обикновен, героите са обикновени, случката е неприятна, но също обикновена. Никой не спасява света, няма престрелки, няма насилие, няма всемирни заговори и велики приключения. И въпреки това или може би точно заради това "Сеизмичен роман" ще ви хареса. Главния герой е Александра - в средата на тридесетте, майка на две деца, омъжена повторно. Потънала в еднообразно ежедневие - деца, съпруг, работа... ден след ден. И в един от тези обикновени дни тя се налага да постъпи в болница поради внезапен пневмоторакс на белия дроб. Така тя става част от болничния живот в една обикновена българска болница. Там тя се бори с болката, заедно с други пациенти и единственото, за което копнее е да се прибере у дома, при децата си. В историята обаче се намесва доктор Зоран - един от лекуващите ѝ лекари и помежду им припламва невъзможна искра - тя е омъжена, а неговата съпруга е бременна. Романът определено си струва да бъде прочетен. Всъщност отдавна не бях чел история с толкова битов сюжет. Описанията на болницата, на лекарите и медицинските сестри, на цялото влудяващо страдание, през което минава Александра, мъката ѝ по дома и децата, животът на другите пациенти... всичко е описано по невероятно истински, на моменти грозно-искрен начин.
Слабите страни на романа за мен са две: Първо - малкия обем. 150 страници са крайно недостатъчни да поберат цялата история. Именно затова тя свършва във възможно най-интересния момент направо без предупреждение, карайки те да се зачудиш "ама какво ще стане". Надявам се причината за това да е втора книга по историята. Второ - заглавието. "Сеизмичен роман" някак не подхожда на такава история и честно казано през цялото време наистина очаквах нещо геологическо да се случи. В действителност земетресение наистина имаше, но все пак...
В сградата, където работя, всеки ден идват на работа над 400 души. Един жужащ кошер, в който огромен поток от хора се движи нагоре-надолу със спиращите на всеки етаж асансьори, участва в срещи по няколко пъти на седмица, държи слушалката на телефона безкрайни минути, или пише усилено имейли – по няколко десетки на ден. Водим своя корпоративен живот, в който малко или много всички си приличаме. Но зад официалното сако или костюм обикновено се крие индивидуален човешки образ, често неподозиран за останалите в кошера. С авторката на този роман сме си разменяли имейли, разминавали сме се по коридорите стотици пъти, всеки тръгнал по неговите си задачи, до момента, в който не се появи по чиста случайност новината, че колега е издала книга. Опитах се да свържа името с образа, мисълта ми взе асансьора, слезе няколко етажа по-надолу, премина през две врати, докато човешката индивидуалност взе превес над имейл адреса, над корпоративната опаковка. И Цветелина Александрова се превърна от колегата, чието бюро се намира три етажа под мен, в автор на „Сеизмичен роман“.