Лични свидетелства

by Захарий Стоянов

... Вечните стойности означават най-вече признание на вечни личности, подвластни на императивите на „полезното" минало. Те са толкова недосегаеми и страшни, толкова привлекателни и потребни, че нито един временен режим, нито една примитивна идеологическа филтрация в миналото и днес не дръзна да принизи или отрече тяхната постоянна и назидателна стойност, тяхното право на послание. Една от малкото такива непреходни стойности е Захарий Стоянов. Неговото ярко и плътно присъствие в българското историческо битие можеше и да бъде едностранчиво интерпретирано, канализирано и дори заобикаляно, но не можеше да бъде префасонирано в конюнктурна политическа употреба. Личност като него просто не ставаше за това. Нещо повече. Подобно на истинските великани, мъченици и светци на нашия български свят, той стана парола и знаме на противоречиви политически страсти, защото неговият могъщ авторитет не позволяваше „присвояване" само на едните. Собствено, това е и едно от многото свидетелства за неговото величие!
Проф. АНДРЕЙ ПАНТЕВ

856 pages, Hardcover

Published January 1, 2008

About the author

Zahari Stoyanov From Wikipedia, the free encyclopedia

Born 1850
Medven, near Sliven, Bulgaria
Died 2 September 1889(1889-09-02)
Paris, France

Zahari Stoyanov (Bulgarian: Захари Стоянов; archaic: Захарий Стоянов) (1850 – 2 September 1889), born Dzhendo Stoyanov Dzhedev (Bulgarian: Джендо Стоянов Джедев), was a Bulgarian revolutionary, writer, and historian. A participant in the April Uprising of 1876, he became its first historiographer with his book Memoirs of the Bulgarian Uprisings. Stoyanov directed the Unification of Bulgaria and Eastern Rumelia in 1885, and was one of the leaders of the People's Liberal Party until the end of his life.