Животът на Леонардо да Винчи

by Мария Арабаджиева

Леонардо да Винчи се ражда на 15 април 1452 г. – година след като Константинопол, източната столица на християнството, е превзета от пълчищата на турците, и четиридесет години след като Христофор Колумб се отправя на запад и открива Новия свят. Ренесансът, епохата, в която живее Леонардо, е време, когато хората започват да откриват новото или отдавна забравеното старо в света около тях. Тогава се раждат и творят гениални художници, музиканти, учени, архитекти, математици, изобретатели и философи. Но Леонардо да Винчи е единственият, който притежава всичките тези дарби и умения. Неговите открития и изобретения са наистина удивителни. Още на младини той пише в бележниците си: “Искам да направя чудо?” Разбирал ли е тогава, че неговото желание ще се осъществи?

Настоящата книга разказва за живота на “възхитителния и небесен Леонардо” – според думите на първия му биограф Джорджо Вазари – човекът с непресъхващо въображение и оригинална мисъл, истинският син на Ренесанса, използвал гениалния си интелект, за да погледне в бъдещето и да сътвори света, в който ние сега живеем.

Genres: Art

274 pages, Paperback

Published January 1, 2006

Reviews

[Philip Froloshky · Rating 4 out of 5]

„Животът на Леонардо да Винчи“ е една чудесна автобиография и енциклопедия за един от най-великите умове, живели някога. Темата за Леонардо да Винчи е необятна, а аз винаги съм проявявал голям интерес към личността и съответно още от началото се бях настроил с интерес към книгата. За щастие това четиво удовлетвори нуждата ми за нови знания, всъщност научих наистина много за Леонардо. Много ми хареса, че накрая на книгата от 230 до 265 стр. има „Кратък енциклопедичен речнк“, съдържащ доста информация дори и за най-бегло засегнатото име или понятие в книгата.

Ако трябва да опиша книгата с едно изречение, то би било: В книгата се коментира живота на Леонардо да Винчи във Винчи, Флоренция, Милано, Романия, Рим, Павия, Болоня, Франция и създадените от него изобретения за бърза печалба, масово унищожение, отводнителни канали, летателни машини, укрепления и устройства на градове, неговите картини (много, но малко достигнали до нас), фрески – „Тайната вечеря“ и скулптури – „Конят“, взаимодействието му с заобикалящите го хора в различните му възрасти и вижданията му за самия живот, а във финалната глава се описва какво са мислели хората за него, след неговата смърт.

На книгата поставям оценка 3,5 (4) от 5. Чете се лесно и бързо, базира се предимно на руска литература. Книгата предоставя много интересна информация, има много красив дизайн, оплюва Фройд (което аз лично много харесах), но въпреки всичко не е кой знае какво. Хареса ми, съпоставянето на двете идеи – „Леонардо е бог“ и „не ми говори за Леонардо“ и как центъра е най-добрата позиция. Да Винчи е бил истински гений, но не трябва да забравяме, че е бил просто човек.