Tito ist tot

by Marica Bodrožić

Schmetterlinge, Feigen- und Mandelbäume, die üppige Großzügigkeit der mediterranen Landschaft samt immerwährender blauer Augusthimmel im Dalmatien sind in Marica Bodrožićs Erzählungen tief verknüpft mit der Zeit der Unschuld, die zu jeder Kindheit dazugehört. Diese Zeit spiegelt sich in der Figur des Großvaters, eines Dorfglöckners, der Koch bei den Partisanen war und der sich am Ende des Zweiten Weltkrieges weigerte, deutsche Gefangene zu erschießen. Als er stirbt, geht die Epoche des jugoslawischen Friedens zu Ende und der Krieg bricht aus. Dennoch liegt in diesen Geschichten über allem die flimmernde Luft des Sommers wie eine beschützende Hand.

161 pages, Kindle Edition

First published January 1, 2002

About the author

Marica Bodrožić is a German writer of Croatian descent. She was born in Svib in Cista Provo, Croatia in the former Yugoslavia. She moved to Germany as a child and currently lives in Berlin.

Reviews

[Петър Панчев · Rating 4 out of 5]

Проза, поезия и спомени в едно
Цялото ревю тук: http://knijenpetar.blogspot.com/2015/...

Мисля, че никога няма да ми омръзне да чета разкази. Жанровете нямат значение – аз имам широки интереси, които се разпростират почти навсякъде. Кратките късове проза крият особеното усещане за непрекъснати мигове на просветление, които – в рамките само на час – могат да те запратят от единия до другия край на планетата, да те съпроводят от мрака към светлината и обратно, да те настройват както се настройва музикален инструмент. А когато в разказите е вплетена поезия, силата на думите се изкачва с още едно ниво.

„Тито е мъртъв“ („Персей“, 2015) е точно проза, изтъкана от поезия – от тази нишка, която се носи ефирно и докосва с внимание. Не се подвеждайте по заглавието, защото то е само име на един от разказите. Тито е мъртъв и няма да проговори повече. Героят е дядото, който наблюдава телевизионния екран и не може да разбере защо вижда Тито да се движи, а всички наоколо разправят, че е мъртъв. Датата е 4 май 1980 година, портретите на Тито вече нямат силата и излъчването на Големия Брат, а едно малко момиче се опитва да осмисли всичко, което вижда и чувства. По детски. (Продължава в блога: http://knijenpetar.blogspot.com/2015/...)

[Blazz J · Rating 3 out of 5]

3/5. Tito je mrtev je zbirka žametnih kratkih zgodb o avtoričinem otroštvu ob južnodalmatinski obali. Malo Marico ni zanimala olimpijada, Vučko, rudarski štrajki, politični vici, ampak skrivnostne tete, kače klopotače, stričeva vinska klet, očetova okajena mornarka pipa... Nostalgija nosi tisočere memorij, masko pa dirigirani spomin. Marica svetuje, da se slednjemu ognimo - za svoje dobro.

[Pia · Rating 5 out of 5]

Simply wonderful! 😍

[Branimira Aleksandrova]

"Страхувах се от знаещите ѝ очи. А когато един ден каза, че винаги седяла отзад, в малкия джоб на училищната ми раница, на връщане от училище слязох от колелото, седнах край тесния, обграден с млади ябълкови дървета полски път и проверих дали мама наистина седи в джоба, или там се намира само главата ѝ, а може би просто част от главата, например очите...."