What do you think?
Rate this book
Отвъд рая
Отвъд рая има само ад
Един плаж, една жена, едно убийство...
След шестмесечна раздяла Георги опитва да възроди любовта си с Елена. Двамата се отправят към Рая – луксозен комплекс край бреговете на Еквадор. Ала там на територията на плажа Палестина действат други правила, често необясними за чужденеца.
Георги пише историята на въображаемата Елена, докато реалната бавно му се изплъзва. Две двойки и една размяна в нощ, която посява само въпроси и съмнения. Загадките от настоящето се преплитат с тези от миналото, за да удавят Георги в объркания му емоционален водовъртеж. Ще успее ли да изплува невредим от спомените, чувството за вина и тайните? Ще събере ли всички парченца от пъзела, пръснати като песъчинки по плажа? И дали някоя частица не липсва, за да може цялата картина да се подреди?
Призракът на чичовите думи ще преследват Георги в безспирния диалог на паметта и мисълта:
Понякога само лъжата ни спасява, Георги.
Един плаж, една жена, едно убийство...
След шестмесечна раздяла Георги опитва да възроди любовта си с Елена. Двамата се отправят към Рая – луксозен комплекс край бреговете на Еквадор. Ала там на територията на плажа Палестина действат други правила, често необясними за чужденеца.
Георги пише историята на въображаемата Елена, докато реалната бавно му се изплъзва. Две двойки и една размяна в нощ, която посява само въпроси и съмнения. Загадките от настоящето се преплитат с тези от миналото, за да удавят Георги в объркания му емоционален водовъртеж. Ще успее ли да изплува невредим от спомените, чувството за вина и тайните? Ще събере ли всички парченца от пъзела, пръснати като песъчинки по плажа? И дали някоя частица не липсва, за да може цялата картина да се подреди?
Призракът на чичовите думи ще преследват Георги в безспирния диалог на паметта и мисълта:
Понякога само лъжата ни спасява, Георги.
272 pages, Paperback
First published July 2, 2015
7 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
August 17, 2015
Още ми е трудно да си изясня няколко неща за "Отвъд Рая" на Владимир Стоичков. Основното ми затруднение е да определя жанрово тази книга. Понякога това не е необходимо, но чувството, че тя е типичен жанров роман си остава и не ми дава мира. Самата анотация води към идеята, че това е криминален роман с екзотичен съспенс, в който страст, ревност и далечен еквадорски плаж забъркват мистерия. И тази мистерия е подходящо да се чете на плажа.
Книгата безспорно върви най-добре на плажа. Но в никакъв случай не е мистерия. Не е криминален роман. Не е и приключенски роман за пътуване и културни сблъсъци. Изненадващо, почти до средата си тя е съзерцателен роман, поне до последната си част, където изведнъж става изключително натуралистична. Основно обаче "Отвъд Рая" е книга за човешки сблъсъци, които така и не се случват всъщност почти до самия финал.
Главният герой Георги е човек без родина, но с драма в социалистическото си детство. Близкото му минало е свързано с Барселона и германката Елена, с която са двойка в пълна хармония. Докато един ден Героги не получава обаждане за работа в Еквадор и дори не се замисля дали да откаже. В настоящето с Елена се виждат за първи път от шест месеца на плажа Пасадина, където се опитват да спасят връзката си, застрашена от разстоянието, а може би от нещо много по-сериозно.
Но Георги не изживява почивка и възкресението на любовта си, а гледа на тях и някак отдалече и просто си изпълнява задълженията на влюбен. Той е приятен и интересен герой, изключително екзотичен насред екзотичния топос - българин със социалистическо минало, попаднал в Латинска Америка заедно с група туристи западняци. Човек, който е самотен в любовта си, самотен на почивката си, чужденец в една екзотична страна, която разбира и усеща много по-добре от туристите, с които е сложен в една група.
В историята му има още два паралелни разказа. Единият е книгата, която пише. Там главна героиня е Елена, но някак преизмислена. Там тя е търсеща, ранима, вглъбена. Трябва да кажа, че истинската героиня не ми се стори достатъчно чувствителен и интересен персонаж, за да бъде влюбен в нея съзерцателния главен герой. Тя е просто руса германка с атлетично тяло. Подчертано атлетично, а не красиво. Това, както безличното й и, бих казала, повърхностно поведение, убиват всякаква романтична представа за тази жена и затова разбирам защо Георги просто си я измисля наново в романа, който пише.
Другата история е за чичото на героя, който е интересна фигура, малко мистериозна, малко като в ролята на мъдреца, който се появява в ретроспекции. За съжаление тази сюжетна нишка е развита предвидимо и малко безинтересно. Чичото, семейството и "тайната" от детството на Георги носят отпечатъка на соца. И то по много соц начин.
Всъщност на плажа Пасадина не се случва почти нищо. Това,което се случва, е в главата на героя и остава неизказано, но го тегли неудържимо към развръзка. Едва в последната част на романа - когато читателят се е отказал вече да чака кримката и е потънал във вътрешния свят на героите, нещото се случва и темпото (а според мен и жанрът) на книгата тотално се променя.
Приятно лятно четиво от добър български разказвач, което би вървяло добре, на който и да е плаж.
Книгата безспорно върви най-добре на плажа. Но в никакъв случай не е мистерия. Не е криминален роман. Не е и приключенски роман за пътуване и културни сблъсъци. Изненадващо, почти до средата си тя е съзерцателен роман, поне до последната си част, където изведнъж става изключително натуралистична. Основно обаче "Отвъд Рая" е книга за човешки сблъсъци, които така и не се случват всъщност почти до самия финал.
Главният герой Георги е човек без родина, но с драма в социалистическото си детство. Близкото му минало е свързано с Барселона и германката Елена, с която са двойка в пълна хармония. Докато един ден Героги не получава обаждане за работа в Еквадор и дори не се замисля дали да откаже. В настоящето с Елена се виждат за първи път от шест месеца на плажа Пасадина, където се опитват да спасят връзката си, застрашена от разстоянието, а може би от нещо много по-сериозно.
Но Георги не изживява почивка и възкресението на любовта си, а гледа на тях и някак отдалече и просто си изпълнява задълженията на влюбен. Той е приятен и интересен герой, изключително екзотичен насред екзотичния топос - българин със социалистическо минало, попаднал в Латинска Америка заедно с група туристи западняци. Човек, който е самотен в любовта си, самотен на почивката си, чужденец в една екзотична страна, която разбира и усеща много по-добре от туристите, с които е сложен в една група.
В историята му има още два паралелни разказа. Единият е книгата, която пише. Там главна героиня е Елена, но някак преизмислена. Там тя е търсеща, ранима, вглъбена. Трябва да кажа, че истинската героиня не ми се стори достатъчно чувствителен и интересен персонаж, за да бъде влюбен в нея съзерцателния главен герой. Тя е просто руса германка с атлетично тяло. Подчертано атлетично, а не красиво. Това, както безличното й и, бих казала, повърхностно поведение, убиват всякаква романтична представа за тази жена и затова разбирам защо Георги просто си я измисля наново в романа, който пише.
Другата история е за чичото на героя, който е интересна фигура, малко мистериозна, малко като в ролята на мъдреца, който се появява в ретроспекции. За съжаление тази сюжетна нишка е развита предвидимо и малко безинтересно. Чичото, семейството и "тайната" от детството на Георги носят отпечатъка на соца. И то по много соц начин.
Всъщност на плажа Пасадина не се случва почти нищо. Това,което се случва, е в главата на героя и остава неизказано, но го тегли неудържимо към развръзка. Едва в последната част на романа - когато читателят се е отказал вече да чака кримката и е потънал във вътрешния свят на героите, нещото се случва и темпото (а според мен и жанрът) на книгата тотално се променя.
Приятно лятно четиво от добър български разказвач, което би вървяло добре, на който и да е плаж.
August 16, 2015
Истински диамант е името на Владимир Стоичков в съвременната българска проза. Обикновено гледам с много остър скептицизъм на повечето ни литературни съвременници и дебютанти, но тази книга ме остави без дъх.
Авторът конструира този роман с много екзотични багри, пресъздавайки обаятелните усещания на главния герой в Еквадор като тежестта на въздуха, липсата на времеви граници, подбудите към инстинктивните пориви на тялото и някъде там, измежду вечните тропици- непрестаннно зараждащата се тръпка. Именно тя е образното доказателство, че всичко случващо се в художествените измерения на 'Отвърд Рая' е просто една изкривена проекция на монотонната реалност, осъществяваща се в измеренията на магическия реализъм. Имаше от всичко по малко - съспенс, елегантно поднесена интрига, кратки, но есенциални смисли относно живота между любовта и отчаянието и не на последно място - просмукващото се във въздуха съмнение, че всичко се случва някак напълно инертно, смесвайки кармично-предопределеното в миналото с идиличното и непромененото в настоящето.
Наистина останах дълбоко впечатлен, на моменти дори имах чувството, че се потапям отново в 'Изобретението на Морел' на Адолфо Биой Касарес.
Авторът конструира този роман с много екзотични багри, пресъздавайки обаятелните усещания на главния герой в Еквадор като тежестта на въздуха, липсата на времеви граници, подбудите към инстинктивните пориви на тялото и някъде там, измежду вечните тропици- непрестаннно зараждащата се тръпка. Именно тя е образното доказателство, че всичко случващо се в художествените измерения на 'Отвърд Рая' е просто една изкривена проекция на монотонната реалност, осъществяваща се в измеренията на магическия реализъм. Имаше от всичко по малко - съспенс, елегантно поднесена интрига, кратки, но есенциални смисли относно живота между любовта и отчаянието и не на последно място - просмукващото се във въздуха съмнение, че всичко се случва някак напълно инертно, смесвайки кармично-предопределеното в миналото с идиличното и непромененото в настоящето.
Наистина останах дълбоко впечатлен, на моменти дори имах чувството, че се потапям отново в 'Изобретението на Морел' на Адолфо Биой Касарес.
April 7, 2024
Невероятна книга. Прочетох я на един дъх. Дали защото сега съм в тежък емоционален момент в живота или не знам и аз ,но книгата ме докосна много. Написана е изключително красиво, стилът е поетичен. Отделно има действие и драма. Кара те да се замислиш за собствения си живот, но най-вече ми хареса, че във всяка една дума и във всяко едно изречение са вложени много любов.
Displaying 1 - 4 of 4 reviews