В поредната поетична книга Таньо Клисуров остава верен себе си, на неподправеното си отношение към заобикалящия го свят.
"Крилата ми се умориха страшно, Живота мой, но пак ще ги размахвам. И нищо, че съм в ниското и прашното, и нищо, че ще казват: той е смахнат. Такава лудост е една възможност не вървешком да се намъкна в Рая, а времето фалшиво и безбожно със своя полет да опровергая!"