Живеем в обратно време. Движим се от независимост към подчинение, от разум към суеверия, от усилия към очакване на чудо, от самоконтрол към разгул на щенията, от вяра в ефективността на индивида към вяра в ефективността на племето. Все по-слабо разбирайки света, хората все по-трескаво търсят разбиране без усилие. И хлътват в конспиративни теории, за чието схващане усилия не се изискват: просто има група лоши хора, които контролират всичко и лъжат всички; и когато ги премахнем, всичко ще стане – внезапно, чудодейно – добре. Какво можем да направим? Можем – трябва – да постъпим като възрастните хора „по Хабермас“ – да се заемем с решаването на проблемите пред нас.
Евгений Дайнов е български политолог, професор в НБУ.
Средното си образование получава във Форест Хил Скуул в Лондон [2]. Започва обучението си в Оксфорд през 1976 г., а по-късно получава бакалавърска степен от колежа „Корпус Кристи“ на Оксфордския университет, както и магистърска степен по модерна история (1984) отново там. Преподава известно време в Оксфорд, бил е асистент в Софийския университет. Има докторат по съвременна история (1985).