What do you think?
Rate this book
Ускорени пейзажи
"Поезията на Христина Мирчева притежава онази вдъхновяваща сила, която долавя неподозирани образни пулсации в привидно обикновените неща. Нейният непреднамерен поглед към големите контури и малките детайли раздвижва духовната енергия на незабележимите на пръв поглед естествени измерения на живота. Това е поезия, която девоалира истинския извор на красивите вълнения и на прикритите депресии зад привидно познатите и делнично безлични състояния."
Доц д-р Жоржета Чолакова,ПУ „Паисий Хилендарски”
"Поезията на Христина Мирчева приема обичайната предметност, но само ако върху нея са останали утаени кладенчета с жива вода. Зад всеки ъгъл на деня поетесата се натъква на мигновени откровения сред сюжети, взети от шокиращата пошлост на ежедневието. Тя говори за времето, запътило се към родната люлка и връщащо ни абсурда на забравената истина.
Това са стихотворни късове от остро, студеноясно очертана и до болка осветена природа - като словесни картини на Иван Милев. Стихове, наситени с ведрина, но и с ужаса на мигновенния поглед. Поезия на белите мраморни стъпала под мътна вода."
Доц.Д-р Николай Нейчев,ПУ „Паисий Хилендарски”
"В „ускорените пейзажи“ на Христина Мирчева се разиграва изгубената, но винаги струваща си битка да се улови и задържи нетрайното, убегливото, да се „хване слънцето“ – в обектива, в думата, в жеста… На пръв поглед лежерните „акварелни“ стихотворения всъщност разказват напрегнати сънища или изплъзващи се миражи – плод на светлина и въображение.
Книга, която ускорява сърцето, окото, ума…"
Надежда Радулова
Доц д-р Жоржета Чолакова,ПУ „Паисий Хилендарски”
"Поезията на Христина Мирчева приема обичайната предметност, но само ако върху нея са останали утаени кладенчета с жива вода. Зад всеки ъгъл на деня поетесата се натъква на мигновени откровения сред сюжети, взети от шокиращата пошлост на ежедневието. Тя говори за времето, запътило се към родната люлка и връщащо ни абсурда на забравената истина.
Това са стихотворни късове от остро, студеноясно очертана и до болка осветена природа - като словесни картини на Иван Милев. Стихове, наситени с ведрина, но и с ужаса на мигновенния поглед. Поезия на белите мраморни стъпала под мътна вода."
Доц.Д-р Николай Нейчев,ПУ „Паисий Хилендарски”
"В „ускорените пейзажи“ на Христина Мирчева се разиграва изгубената, но винаги струваща си битка да се улови и задържи нетрайното, убегливото, да се „хване слънцето“ – в обектива, в думата, в жеста… На пръв поглед лежерните „акварелни“ стихотворения всъщност разказват напрегнати сънища или изплъзващи се миражи – плод на светлина и въображение.
Книга, която ускорява сърцето, окото, ума…"
Надежда Радулова
52 pages, Paperback
First published May 27, 2015
4 people want to read
About the author
Христина Мирчева
10 books7 followersХристина Мирчева е съосновател (1991 г.) и редактор на издание за типология на комиксите „Диаскоп комикс”, от 2013 г. – „Диаскоп комикс” – електронен бюлетин за култура, комикси, художници, изкуство.
Автор на книгите с поезия „Минава нощ, минава ден”, 2012, Университетско издателство „Паисий Хилендарски”, Пловдив, „Ускорени пейзажи”, 2015, ИК Жанет 45, "Бялата сянка", 2017, Университетско издателство „Паисий Хилендарски”, Пловдив, "Риф", 2020, ИК Жанет 45 и книгата с проза "Хипнагогия", 2025, Изд. К ПР 1, Екатерина Костова.
Работила е като журналист на свободна практика в пловдивски и софийски издания: в.„Отечествен глас”, в. Комсомолска искра”, в. „Артклуб”, сп. „Тракия”, в. „Работническо дело”, в. „Култура”, в. „Всичко за всеки”, сп. „Отечество”, сп. „Пламък” и др.
Носител е на наградата “Цветан Зангов” (1987). Номинация за награда "Памет" 2016. Номинация за наградата "Иван Николов", 2021.
Преводач и библиотекар в Археологически музей – Пловдив. Преподавател по немски език. От 1998 до 2004 година е книжар в общинска книжарница “Отец Паисий” (с управител Валери Начев), която е носител на Националната награда за книгоразпространение “Христо Г. Данов” за 2000 г.
От 2004 до 2014 година – артмениджър в галерия „Жорж Папазов”, Пловдив. От 2014 до 2020 в галерия „Резонанс”, Пловдив. 2020-2021 - галерия "Орфей". 2022 - 2024 - галерия "Аспект".
Публикува в хартиени и електронни издания - сп. Съвременник, сп. Море, сп. Страница, сп. Но поезия – Дюселдорф, сп. Българи – Прага, Университетски вестник - Пловдив, в. Марица, в. Артклуб, в. Литературен вестник, Литернет, Публик Републик, Открита Литература, Кръстопът, Книголюбие, Разходки из Лондон, алманах Любословие - Чикаго, сп. Жената днес, Морето в разкази и стихове и др.
Христина Мирчева завършва Немската езикова гимназия “Бертолт Брехт”, Пазарджик и Колеж по международен туризъм, Бургас.
Автор на блоговете за изкуство „Арт репортер – картини от една изложба” - http://artreporter.blogspot.bg/ и „Картинен вестник”-http://kartinenvestnik.blogspot.bg/ , "Poetry and Photography": http://hristina-mircheva.blogspot.com/
Автор на книгите с поезия „Минава нощ, минава ден”, 2012, Университетско издателство „Паисий Хилендарски”, Пловдив, „Ускорени пейзажи”, 2015, ИК Жанет 45, "Бялата сянка", 2017, Университетско издателство „Паисий Хилендарски”, Пловдив, "Риф", 2020, ИК Жанет 45 и книгата с проза "Хипнагогия", 2025, Изд. К ПР 1, Екатерина Костова.
Работила е като журналист на свободна практика в пловдивски и софийски издания: в.„Отечествен глас”, в. Комсомолска искра”, в. „Артклуб”, сп. „Тракия”, в. „Работническо дело”, в. „Култура”, в. „Всичко за всеки”, сп. „Отечество”, сп. „Пламък” и др.
Носител е на наградата “Цветан Зангов” (1987). Номинация за награда "Памет" 2016. Номинация за наградата "Иван Николов", 2021.
Преводач и библиотекар в Археологически музей – Пловдив. Преподавател по немски език. От 1998 до 2004 година е книжар в общинска книжарница “Отец Паисий” (с управител Валери Начев), която е носител на Националната награда за книгоразпространение “Христо Г. Данов” за 2000 г.
От 2004 до 2014 година – артмениджър в галерия „Жорж Папазов”, Пловдив. От 2014 до 2020 в галерия „Резонанс”, Пловдив. 2020-2021 - галерия "Орфей". 2022 - 2024 - галерия "Аспект".
Публикува в хартиени и електронни издания - сп. Съвременник, сп. Море, сп. Страница, сп. Но поезия – Дюселдорф, сп. Българи – Прага, Университетски вестник - Пловдив, в. Марица, в. Артклуб, в. Литературен вестник, Литернет, Публик Републик, Открита Литература, Кръстопът, Книголюбие, Разходки из Лондон, алманах Любословие - Чикаго, сп. Жената днес, Морето в разкази и стихове и др.
Христина Мирчева завършва Немската езикова гимназия “Бертолт Брехт”, Пазарджик и Колеж по международен туризъм, Бургас.
Автор на блоговете за изкуство „Арт репортер – картини от една изложба” - http://artreporter.blogspot.bg/ и „Картинен вестник”-http://kartinenvestnik.blogspot.bg/ , "Poetry and Photography": http://hristina-mircheva.blogspot.com/
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
March 4, 2018
Сива, еднообразна, скучна. Уви, нямаше как да се припозная в лирически откровения от сорта на "кръгъл като вселената аспирин/ разтворен в чаша вода (...) чезне", "да спрем за сандвичи/ в крайпътния мотел/ с писоари, встрани от магистралата" и т.н.
Харесаха ми само моменти от едноименното стихотворение:
Пътувахме в
море от диви макове
(...)
Небето ли?
Небето беше жизнено
с блуждаещите облаци над нас -
армади от въздушни кораби
приветливо размахваха платна.
Харесаха ми само моменти от едноименното стихотворение:
Пътувахме в
море от диви макове
(...)
Небето ли?
Небето беше жизнено
с блуждаещите облаци над нас -
армади от въздушни кораби
приветливо размахваха платна.
September 14, 2015
Едно приплъзване по перфектриня кадър, едно засядане в плитчините на спомена, едно ускоряване на пейзажа – възможно ли е тези наглед безобидни действия да се окажат опасни за изживяване състояния? Няколко пъти препрочитам стихосбирката „Ускорени пейзажи” на Христина Мирчева и все още нямам отговор. Защото тази книга, пестелива откъм брой стихотворения и неочаквано разточителна откъм смислова многозначност, е „заета” с други себереализации: да поставя въпроси, да прави от картинността поезия, да ни озадачава с неуловимата си поезия, да ни потапя в зрителни, темпорални, ментални и емоционални илюзии и едновременно с това – да разбива илюзиите пред нас; да не дава отговори.
Още от древността, достигнала до нас под формата на множество хилядолетни артефакти, Ерос и Танатос вървят ръка за ръка. Поставянето на любовта и смъртта на една плоскост винаги е било ефектно, за което и да е изкуство. При намесата на Танатос постигнатото в сферата на Ероса не се губи; любовния акт, осъществилата се любов не се накърняват в смъртта. В стихотворението „Ускорени пейзажи“, именуващо стихосбирката, обаче не е така. Любовта е показана като спомен („лежахме в лятото…“), като лежерност и предчувствие за смърт
„И релсите нарязваха телата ни.
Унесени от монотонен звук,…“
Но любовта и заедността така и не прекрачват в настоящия момент. „Сънят“ настъпва преди прегръдката:
„В съня, преди в съня да се прегърнем,
видяхме ускорения пейзаж.
И сините, облени в светлина полета
в прозорците на нашия живот.“
Сбогуването със „своето“ досега е зрително и мълчаливо.
Това стихотворение, явяващо се поанта на книгата, внушава усещане за моменталност, неотменност и окончателност. Окончателно сбогуване с илюзиите. И катарзис, който остъргва с острието на болката нечистотиите по сърцето и прави място за нещо светло, за отваряне на нова бяла страница.
Още от древността, достигнала до нас под формата на множество хилядолетни артефакти, Ерос и Танатос вървят ръка за ръка. Поставянето на любовта и смъртта на една плоскост винаги е било ефектно, за което и да е изкуство. При намесата на Танатос постигнатото в сферата на Ероса не се губи; любовния акт, осъществилата се любов не се накърняват в смъртта. В стихотворението „Ускорени пейзажи“, именуващо стихосбирката, обаче не е така. Любовта е показана като спомен („лежахме в лятото…“), като лежерност и предчувствие за смърт
„И релсите нарязваха телата ни.
Унесени от монотонен звук,…“
Но любовта и заедността така и не прекрачват в настоящия момент. „Сънят“ настъпва преди прегръдката:
„В съня, преди в съня да се прегърнем,
видяхме ускорения пейзаж.
И сините, облени в светлина полета
в прозорците на нашия живот.“
Сбогуването със „своето“ досега е зрително и мълчаливо.
Това стихотворение, явяващо се поанта на книгата, внушава усещане за моменталност, неотменност и окончателност. Окончателно сбогуване с илюзиите. И катарзис, който остъргва с острието на болката нечистотиите по сърцето и прави място за нещо светло, за отваряне на нова бяла страница.
Displaying 1 - 2 of 2 reviews