Някои хора не трябва да пътуват, а още по-малко да издават книги за пътуванията си. Не разбирам защо авторът пише със снизхождение за културите, които не познава.
И друго много дразнещо е, че основна тема на книгата са цените по време на пътуването. Имах чувството, че чета брошура на супермаркет.
И това постоянно мрънкане, че нещо не е наред - излъгали го, преметнали го, загубил нещо, температура имал, студено му било, горещо му било, мръсно било ………. Що си тръгнал ?
В епилога на книгата пишат, че Индия ги е направила по толерантни към заобикалящия ги свят. Не я почувствах тази толерантност, само останах с усещането за агресия,омраза или това снизходително отношение.
И изобщо за каква толерантност говориш когато пишеш “ Дадох си сметка, че за цялото пътуване в Индия почти не срещнахме туристи - не знам дали просто беше извън сезона, или маршрутът ни беше странен и нетипичен. Когато рядко се натъкваш на “ нормални хора”( или поне такива, с които имате близки културни разбирания). Как може да напише “нормални хора” , кои са нормалните и кои по - малко нормалните хора?
Горещо препоръчвам книга написана за Индия от български писател “ Никой не си тръгва от Индия завинаги “ на Румяна Николова и Николай Генов