Предвид, че авторът ми е преподавал в училище и ме е учил на любов към книгите, четенето и разбирането, ми е адски трудно сега да правя ревю на тази книга. И все пак ще си позволя да го направя. :)
Започвам с уговорката, че обичам антиутопии и смело мога да кажа, че е един от любимите ми, а може би и любимият ми литературен жанр. Книгата е по-скоро с размерите на повест, но това не й пречи да събере в себе си идеите и един интересен поглед. Доста черноглед към бъдещето на човечеството всъщност. С изводи, които те карат да се замислиш, докато четеш. Според мен обаче за неголемия си обем книгата хвърля твърде много бомби без да има време читателят, а и главният герой Йоан, да да осъзнаят посоката и да намерят отговорите. Самата книга не ги дава. Поне не изцяло. Липсваше ми и развитие на сюжета. От друга страна този откъс от времепространството в едно черно бъдеще, може да служи като стряскащо напомняне накъде върви светът. И точно това е най-голямата сила на книгата. Препоръчвам я на всеки, който харесва антиутопии и не се страхува да надникне отвъд ръба на черногледството. :)