What do you think?
Rate this book
Древнокитайски мислители
Това поредно издание на сборника „Древнокитайски мислители” отстои от първото на няколко десетилетия, а от второто – над десетина години. И въпреки това появата му сега не е случайна, нито излишна: тези отстояния във времето означават също така смяна на четящата публика (може би с едно-две поколения).
Изданията следват едно след друго без изменения. Промяната идва от страна на читателите – нови позиции, нови критерии и светоусещания, ново въздействие на текста върху тях. Древната мисъл е кратка, точна, много често съзнателно конкретизирана и много дълбока. Нека новите читатели на древните текстове проникнат в дълбините на китайската мисъл – доколкото поискат, доколкото им е възможно, доколкото им е интересно…
Изданията следват едно след друго без изменения. Промяната идва от страна на читателите – нови позиции, нови критерии и светоусещания, ново въздействие на текста върху тях. Древната мисъл е кратка, точна, много често съзнателно конкретизирана и много дълбока. Нека новите читатели на древните текстове проникнат в дълбините на китайската мисъл – доколкото поискат, доколкото им е възможно, доколкото им е интересно…
424 pages, Paperback
First published January 1, 1980
3 people are currently reading
7 people want to read
About the author
Lao Tzu
704 books4,385 followersLao Tzu (Chinese: 老子; pinyin: Lǎozǐ; Wade-Giles: Laosi; also Laozi, Lao Tse, Lao Tu, Lao-Tsu, Laotze, Laosi, Lao Zi, Laocius, Lao Ce, and other variations) was a mystic philosopher of ancient China, best known as the author of the Tao Te Ching (often simply referred to as Laozi). His association with the Tao Te Ching has led him to be traditionally considered the founder of Taoism (pronounced as "Daoism"). He is also revered as a deity in most religious forms of the Taoist religion, which often refers to Laozi as Taishang Laojun, or "One of the Three Pure Ones". Laozi translated literally from Chinese means "old master" or "old one", and is generally considered honorific.
According to Chinese tradition, Laozi lived in the 6th century BCE. Historians variously contend that Laozi is a synthesis of multiple historical figures, that he is a mythical figure, or that he actually lived in the 5th-4th century BCE, concurrent with the Hundred Schools of Thought and Warring States Period. As a result of being a a central figure in Chinese culture, both nobility and common people claim Lao Tzu in their lineage.
According to Chinese tradition, Laozi lived in the 6th century BCE. Historians variously contend that Laozi is a synthesis of multiple historical figures, that he is a mythical figure, or that he actually lived in the 5th-4th century BCE, concurrent with the Hundred Schools of Thought and Warring States Period. As a result of being a a central figure in Chinese culture, both nobility and common people claim Lao Tzu in their lineage.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
February 23, 2026
Христоматията съдържа класически даоистки трактати.
Започва с “Даодъдзин” в пореден превод и интерпретация, които отстъпват на тези, които са ми попадали досега (поетичния превод на Урсула ле Гуин и академичният превод от старокитайски на Теодора Куцарова).
Продължава с текстове на Ян Джу и Лие Дзъ, които използват притчата и анекдота да оспорят и осмеят постулатите на конфуцианството и да ги разкрият като външни и неестествени, неприложими към човека и природата.
Това е тайната на четимостта на включените текстове през всички многобройни епохи на съществуването им и приложимостта им и днес: те са кратки миниатюри или притчи, стегнати, обичайно включват диалог с две различни гледни точки, а често и популярна историческа случка или щекотлива ситуация, и завършват с неочакван или очакван извод.
По-интригуващи са текстовете на класика Джуандзъ, където логическите даоистки парадокси са фундамент на цялото световъзприятие. По-голямата част си остават чужди за мен, макар да има някои, които са универсални и независещи от началната културна школовка на читателя - с ведрината, естественото и хармонично вписване като частичка в природата и вселената, преобръщането на перспективата и интроспекцията си.
Например този прекрасен и популярен фрагмент:
”Веднъж Джуан Джоу сънувал, че е пеперуда, весело подхвръкваща пеперуда. Радвал се от сърце и не съзнавал, че е Джоу. Но внезапно се събудил, учудил се, че е Джоу, и не могъл да разбере: дали Джоу е сънувал, че е пеперуда, или пеперудата сънува, че е Джоу. Това именно наричат превръщане на нещата, а пък между мене, [Джоу], и пеперудата на всяка цена има разлика!”
И още две поетични обобщения от Джуандзъ:
“Не започвай да служиш на славата, не ставай съкровищница на замисли, не позволявай работите да вземат власт над тебе, не се покорявай на знанието.
Овладявайки [всичко] до краен предел, [бъди] безкраен; странствайки, не оставяй следи; изчерпвайки [това, с което] те е надарила природата, нищо не придобивай; бъди празен и нищо повече. Истинският човек използва сърцето [разума] си като огледало. Не върви подир [нещата], не [ги] посреща, отговаря (им) но не [ги] задържа. Затова надделява над нещата, а остава невредим.”
“Горите в планината, равнините, покрити с трева, ни дават радост и наслада. [Но] още не отминала насладата, и идва скръбта. Не сме в сьстояние да попречим на идването на насладата и скръбта, не можем да спрем тяхното отминаване. Уви! Човект на света е само странноприемница за нещата. [Той] познава онези [неща), които е срещнал, не познава онези, които не е срещал. Знае, че може онова, на което е способен, и не може онова, на което не е способен. Затова човект не може да избегне незнанието и неспособността. Нима не е печално за човека да се стреми да отбегне неизбежното! Истинските думи са без думи. Истинското действие е бездействие. Колко нищожно е познанието за общоизвестното!”
3,5⭐️
Започва с “Даодъдзин” в пореден превод и интерпретация, които отстъпват на тези, които са ми попадали досега (поетичния превод на Урсула ле Гуин и академичният превод от старокитайски на Теодора Куцарова).
Продължава с текстове на Ян Джу и Лие Дзъ, които използват притчата и анекдота да оспорят и осмеят постулатите на конфуцианството и да ги разкрият като външни и неестествени, неприложими към човека и природата.
Това е тайната на четимостта на включените текстове през всички многобройни епохи на съществуването им и приложимостта им и днес: те са кратки миниатюри или притчи, стегнати, обичайно включват диалог с две различни гледни точки, а често и популярна историческа случка или щекотлива ситуация, и завършват с неочакван или очакван извод.
По-интригуващи са текстовете на класика Джуандзъ, където логическите даоистки парадокси са фундамент на цялото световъзприятие. По-голямата част си остават чужди за мен, макар да има някои, които са универсални и независещи от началната културна школовка на читателя - с ведрината, естественото и хармонично вписване като частичка в природата и вселената, преобръщането на перспективата и интроспекцията си.
Например този прекрасен и популярен фрагмент:
”Веднъж Джуан Джоу сънувал, че е пеперуда, весело подхвръкваща пеперуда. Радвал се от сърце и не съзнавал, че е Джоу. Но внезапно се събудил, учудил се, че е Джоу, и не могъл да разбере: дали Джоу е сънувал, че е пеперуда, или пеперудата сънува, че е Джоу. Това именно наричат превръщане на нещата, а пък между мене, [Джоу], и пеперудата на всяка цена има разлика!”
И още две поетични обобщения от Джуандзъ:
“Не започвай да служиш на славата, не ставай съкровищница на замисли, не позволявай работите да вземат власт над тебе, не се покорявай на знанието.
Овладявайки [всичко] до краен предел, [бъди] безкраен; странствайки, не оставяй следи; изчерпвайки [това, с което] те е надарила природата, нищо не придобивай; бъди празен и нищо повече. Истинският човек използва сърцето [разума] си като огледало. Не върви подир [нещата], не [ги] посреща, отговаря (им) но не [ги] задържа. Затова надделява над нещата, а остава невредим.”
“Горите в планината, равнините, покрити с трева, ни дават радост и наслада. [Но] още не отминала насладата, и идва скръбта. Не сме в сьстояние да попречим на идването на насладата и скръбта, не можем да спрем тяхното отминаване. Уви! Човект на света е само странноприемница за нещата. [Той] познава онези [неща), които е срещнал, не познава онези, които не е срещал. Знае, че може онова, на което е способен, и не може онова, на което не е способен. Затова човект не може да избегне незнанието и неспособността. Нима не е печално за човека да се стреми да отбегне неизбежното! Истинските думи са без думи. Истинското действие е бездействие. Колко нищожно е познанието за общоизвестното!”
3,5⭐️
Displaying 1 of 1 review