„Ердория“ е антиутопичен роман за свят, привидно съвършен, но пропукан от фалш и морален разпад. В динамична среда на политически борби и технологична зависимост Теодора Георгиева разгръща история за загубената идентичност, хищническата природа на човека и възможността за рестарт на системата. Движение от антиутопия към утопия, от разрушение към преосмисляне – книга-предупреждение за посоката, в която човечеството вече е тръгнало.
Романът „Ердория“ пренася читателите в един далечен свят, който е колкото абстрактен, толкова и конкретен и близък до нас. Авторката умело ни води в един фантастичен свят, представяйки ни динамична среда на политически борби, изживян катарзис и преоткриване на нов свят, в които ще доминира друг морал и ценностният компас ще е фундаментът за изграждане на бъдещото ново общество.
Похвално е умението на Теодора Георгиева да разказва увлекателно, да създава поучителни истории и майсторски да борави с езика, рисувайки непознати картини. В книгата читателят ще се сблъска с уникални светове, имена, непредвидими случки и всичко това поднесено с динамичен езиков стил. Книгата ще заеме своето заслужено място сред едни от най-качествените и талантливо написани заглавия за годината. „Ердория“ е книга, която преосмисля нашето настояще, представя хищническата природа на човека, изведена до камертон на съществуването и чрез хирургическо точни разрези, авторката прави оценка на обществата, достигнали вече до ръба на своето физическо разрушение, но и на нравственото си озверяване. Но, както много точна медицинска диагноза, така и Теодора Георгиева успява да даде решение и за екзистенциалната дупка, в която сме изпаднали.
Стефани Стефанова, редактор
„Ердория“ разказва за вечната борба между доброто и злото в един антиутопичен свят, където всичко е привидно съвършено, но и крайно фалшиво. Влизайки в този свят обаче, читателят неизбежно разбира, че описаното от Теодора Георгиева всеки момент може да се случи в нашата реалност. Напълно възможно е още утре да се окажем изцяло зависими от технологиите, да изгубим идентичност, да се отъждествим с виртуалното си „аз“, пчелите да изчезнат, природата да се разгневи и в своето отчаяние човеците да поискат да се превърнат в богове, за да въздадат справедливост. И да рестартират системата.
Движение от антиутопия към утопия, от псевдореалност към истина, от неправда към справедливост. Посока, която минава през пълното унищожение… Това е книга-предупреждение. Книга, която впрочем задава и страшния, но крайно належащ въпрос – дали точно това не е посоката, която нашето човечество вече е поело?