Ако сте на мнение, че Луцифер не би могъл да се влюби в Спящата красавица, Робинзон Крузо да се окаже по съвместителство Мъжът с желязната маска, а Йехова да носи наказателна отговорност, то тази книга може и да не ви допадне. На останалите А.В.Торът и Комитетът за популяризиране на задгробния живот пожелават приятно четене.
"Пътищата божии" е пример за това, че външният вид може да е подвеждащ. Ако не сте запознати с досегашното творчество на А.В.Торът, то предната корица и заглавието биха ви навели към мисълта, че ви очаква езотерично-религиозно-СКАТ ТВ четиво. За щастие, аз бях подготвен и имах правилните очаквания. Изненада ме обаче способността на разказвача да включи в историята такава палитра от митологични, приказни и исторически персонажи. Историята, без да правя спойлери, проследява пътя на Йехова от бог към човек и обратно, захвърлен в Океан, алтернативна вселена на нашата. Подобно на Пратчет, А.В.Торът поднася сериозни теми в шеговит тон. Светът на Океан е жив и детайлен, персонажите са различни по стил, мотивация и речева характеристика. Любим персонаж от основните такива ми стана принцеса Дормитория (aka Спящата красавица) с нейния архаичен говор, а от епизодичните - монахът в храма на Оракула, който задава въпросите по формуляра в рими. Ще спомена и какво не ми допадна - книгата е поместена в 434 страници, но реално са много повече - текстът ми дойде прекалено сбит и това повлия на удоволствието от четенето. Също, с толкова много персонажи, в един момент се изгубих с кого какво се случва в крайна сметка. Цялостно обаче поставям максимална оценка - историята е увлекателна, персонажите са интересни и търпят развитие, езикът на автора е много над този в хитовете, по които се правят сериали за БНТ. И хуморът е истински, а не просто опит да се имитира Пратчет или Ранкин.