Ако можех да дам 6 звезди... щях... уникална книга. Докато четях, все едно бях там - карах ски заедно с кучешките впрягове, прекарвах дългата зимна нощ затворена в базата на края на света, бях навън в тези минусови температури, видях как се чупи моторната шейна, изпитах техния триумф и падение... В такъв детайл са описани действията и толкова добре са пресъздадени емоциите. В книгата не се разглежда кой е по-добър изследовател или човек между Амундсен и Скот - единственото, което се сравнява, е подходът им към покоряването на целта - доказани факти за това кой метод е по-добър. Като изключим това, са пресъздадени изключително добре качествата на двамата - и силните, и слабите страни, описани са трудностите им, без да се възхвалява единият и принизява другият - споменат е и факторът, наречен "късмет", който до голяма степен определя победителя от сблъсъка между двамата. В книгата са засегнати много и различни теми - съперничество, национален дълг и гордост, целеустременост, наивност, приятелство, вяра и религия, уважение, завист, организация - на членовете в двата екипа и за разпределението на провизиите, лични чувства, отметки, събития, взети директно от дневниците на двамата герои, което според мен прави историята още по-силна - това са реални хора, реални събития, всичко наистина се е случило така, както е описано... минусови температури, премеждия, измръзвания, смърт. Макар че резултатът от съревнованието е ясен още от самото начало на книгата, когато дойде моментът авторът да разкаже за тези моменти и особено за смъртта на Скот, просто си мислех - "Бил е толкова близо и всичко е щяло да завърши добре, защо не им се е усмихнала малко природата, когато най-много са се нуждаели". Самият факт, че Скот не си е представял, че заедно с групата си никога няма да се завърнат и да разкажат за провала си, и постепенно проследяваме тяхното осъзнаване на съдбата си и как въпреки това остават силни до края - буди много въпроси за размишление от читателя. Това определено е книга, която не се забравя, която човек от време на време си спомня и се запитва, ако комбинацията от фактори беше малко по-различна, как щеше да се отрази на двамата изследователи и техните екипи, кой от двамата се е нуждаел от "победата" повече, заслужава ли си постигнатият подвиг да се заплати с живота на няколко души.
Съпоставката колко са близки Скот и Амундсен, макар и толкова различни, и как съдбите им са се преплели завинаги, макар те никога да не са се срещали, беше още един малък шедьовър, на който се натъкнах по време на прочита.
Тежка книжка, мислиш си, че ще я прочетеш от интерес и за обща култура и ще забравиш за нея след време, но се привързваш към героите и техните успехи и несгоди и си поплакваш малко накрая... Не съжалявам.