Още от детството си Филип Льоклерк дьо Отеклoк (1902 – 1947) е предопределен да посвети живота си на армията и Франция, каквато е традицията в семейството му. След обучението си в престижното Военно училище в Сен Сир и брака му с Тереза – идеалната съпруга за кавалерийски офицер, в търсене на приключения и отличия той подава рапорт за прехвърляне в Северна Африка. Когато избухва Втората световна война, отново е във Франция, където защитава линията „Мажино“, която е пробита от германците. След епично бягство през вражеските линии успява да стигне до Англия и да се представи на Дьо Гол, който вижда в младия офицер този, който да завладее отново от името на „Свободна Франция“ африканските колонии, попаднали при режима на Виши. Кампаниите му в Африка, включително превземането на италианските крепости в Либия и сътрудничеството с британците за разгрома на Вермахта в Тунис, го връщат в Европа с генералски чин. След десанта в Нормандия, няколко месеца след „Ден Д“, той е натоварен със своята дивизия 2e DB, или „дивизията на Льоклерк“, да освободи Париж, както е направил със Страсбург. Завръща се в Северна Африка в края на войната, за да командва френските войски, но загива в самолетна катастрофа през 1947 г. Пет години по-късно става маршал на Франция.