„Ако времето на Земята е безпощадно към физическото тяло, столетниците някак успяват да съхранят красотата на тази душа, и то точно в нейната изначалност, съумяват да пренесат през годините опита и смисъла на живота – такъв, какъвто трябва да е в действителност – изживян с честност и доверие. И най-важното – с щедрост предават това на следващите поколения.
Някои от тези съдби намериха място в първата ми книга „Столетниците: благословия или орисия“. За други ще прочетете сега в „Столетниците 2. Загадката на дълголетието“. Моите беловласи свидетели на времето.“ – Мира Добрева
***
Учените у нас и по света посвещават голяма част от своите изследвания на търсенето на ключа за противодействие на стареенето. Стъпка по стъпка вървят все по-напред в опознаването на този естествен човешки процес. Днес хората стареят много по-бавно, отколкото това се е случвало преди две, три и повече десетилетия.Може ли старостта да се спре или поне малко да се забави?Каква е загадката на дълголетието? Не е ли в умереното хранене, в това да не прекаляваме с пиенето, удоволствията? Може би се крие в редовното прочистване на организма от гнилостните процеси, които водят до стареене? Или пък се дължи на движението, спокойната среда, общуването с позитивни хора? А защо да не е във всекидневното къпане с хладка вода или ранното ставане и лягане? Отговорите ще намерите между страниците на тази книга. А ако сте пропуснали, можете да потърсите и първата книга, посветена на тази тема.
Както и първата книга, и тази ме трогна много. Възрастните хора са най-големия дар, който имаме. Наистина, както казва и самата Мира, толкова са различни, а същевремнно толкова еднакви. Не знам колко вярвам в това, че има една формула, която предотвратява стареенето и гарантира столетието… за мен всичко е до сърцето и ума на човек - съумее ли да ги опази и двете чисти, значи шансовете му са големи. Това забелязвам поне, четейки разказите ѝ с отделните столетници. Но за мен тази книга не бива да се чете с мисълта “Как и ние да доживеем до 100”, ами точно обратното - тя ни учи на ценности, отдавна забравени в съвремието, показва ни истинската стойност на човешкия живот и ни учи да забавим темповете на модерния живот и да оценим постигнатото до момента и всички важни моменти и емоции, а също и да съхраним и развиваме мечтите си дори и след 50-тата годишнина.. защото кой знае - може да ни очакват още толкова хаха