1. Щурмберг, Сикамор Брайт - Щурмберг е от онези откъснати от света места, където животът тече години наред напълно спокойно, докато някое събитие не разтресе всичко из основи. Тази вечер смъртта вилнееше в малкото планинско селце с щедър размах, а младият лекар Томас Айзенхоф я следваше по петите...
2. Поробената принцеса, Питър Вейл - 1236: годината, в която българският цар Иван Асен II обсажда Константинопол, на Иберийския полуостров залязва една държава, просъществувала пет века. Ослепително красивата арабска принцеса Шейла попада в плен на френски кръстоносци. Може ли едно младо момиче да намери кураж и изобретателност, за да се измъкне от своите поробители?
3. Кладенецът, Бранимир Събев - Понякога Злото е по-близко до нас, отколкото очакваме. Едно тринадесетгодишно момче ще трябва да премине през истински Ад, изпълнен с капани и кошмарни създания, за да спаси своята малка сестричка.
За няколко дни бая поиграх и се върнах в едно време :). Основната игра падна в "Призвание Герой!", закупено като що-годе ново публикувано и изчакало времето си няколко години. Сборникът съдържа цели 2,5книги-игри (книги, 'щото са достатъчно обемисти да могат да се издадат в самостоятлено издание. Щурмберг (Сикамор Брайт): яка, мрачна атмосфера и криминален трилър, развиващ се в 192Х г. в произволно селце в немскоговоряща дъжава. Сюжет - добър и оригинален. Литература - на добро ниво за интерактивно произведение. Изчистен, даже прекалено, стил. Разказът в края е як и нужен! Прекалено много персонажи. Игра - явно този вид фабули не са мой тип. До едно време разследвах и мислих, и внезапно дойде момента с разкриване на престъпниците, в който налучках и бях изненадан какво се (е) случи(ло). Поробената принцеса: продължение на "Зарево на Кордоба" от първата книга - нова история на един от седящите около огъня. През 1236-а година на иберийския полуостров положението е доста тегаво - испанците напъват да отвоюват територия от отслабения халифат, относително успешно. Оставяйки настрана изопачаването на някои факти - доволно. Сюжетът е неособено оригинален, но ме върна в едно друго време, когато бродех по сергиите със заделените за книги-игри пари. Накратко - принцесата е пленена и трябва да избяга. Игра - първата част със съня е излипна и има доста нелогични избори (бил съм принцеса и зат'ва не съм съгласен, нале...). Основната игрова схема е може би най-добрата, която съм срещал! Ключовете-числа и плановете са фамозни - много добро нововъведение, което предразполага за доста преиграваемост! Променящите се начални епизоди на работните места също е страхотна. Фаворитът ми в броя! Кладенецът (Бранимир Събев) - Старият кладенец не е това, което изглежда, а един тринайсет годишен младеж ще направи всичко необходимо, за да спаси отвлечената си сестричка. Като човек, познаващ доста добре творчеството на мосю Събев, го усетих как си е удрял спирачките по време на писане - необходима жертва, когато се пише интерактивна литература. Хареса ми историята, пояснена в епилога - етно-селско фентъзи dungeon-crawler (май така се наричаше, не съм специалист). Балансът между литература и игра е най-добрият в сборника, като първата взима превес. Играта има леги бъгове (пр. добавяш 3 точки за ловкост, но в изборите с 2 зара максималните са 12), но са пренебрежимо малки. Извадих луд късмет май, и минах от първия път с доста добър резултат (за разлика от предните две - особено първата) - 6 живот и 4 време - доволен! Има и интервю с Тед Грей, чийто книгоигрови дебют, отпреди милион години, даже си спомням относително добре, 'щото много ме накефи - Хамелеона рулира!
С всяко следващо издрание сборникът „Призвание Герой“ става все по-дебел и по-дебел. Факт. :) Също така е факт и постоянството в разнообразието в него. Като оформление за мен е най-добрият до момента – лесно разпознаваема корична илюстрация с превъзходен контраст и подсказваща настроението на 1вия разказ – Щурмберг. А като стана въпрос за него – Щурмберг – наистина ми допадна! Атмосферата е превъзходна. Получих онова тягосно усещане на студена, мрачна зимна вечер грабнала в сивата си хватка малко сгушено в горите немско селце. Всеки познава всеки ... или поне така си мисли. Всеки си има тайни тук. Главният герой може и да се пробва да е голям герой, но наистина е просто един академик – доктор с незавидна физика. Единствено находчивостта и разсъжденията могат да му помогнат. Откровено си признавам, че аха-аха догадките и следите ми да се окажат правилни и реално на третото преиграване успях да стигна до най-успешния завършек. Като читател-играч бях много доволен – всеки един от опитите ми надграждаше над предходния и всеки път се учех от грешките, или по-точно казано – от предположенията си. Единственото слабо място на Щурмберг за мен бе главния герой – освен че е докторче с известна изисканост, не успях да почувствам тревожността на положението му, нито пък трепетът, че вижда цяла камара убийства и не на последно място – объркването му, че представата му за спокойното и мудно пребиваване са просто една илюция от тънът лед с много мрачни води под него. Останалите персонажи обаче ми допаднаха – техните действия и реакции на случващото се бяха правдоподобни и държаха интереса ми. Яко криминално разследване с аматьор за главен герой. :) „Пътят надолу“ пък е таен разказ, който можете да прочетете само ако успеете да откриете най-успешния завършек на „Щурмберг“. С две думи – допринася за отговаряне на няколко неотговорени въпроса, както и поглед към още няколко интересни персонажи. Не на последно място – и една добра житейска поука за човешката алчност. „Поробената принцеса“ – тук ще разваля малко (spoiler!!!) като кажа, че в този разказ-игра има мноооооооооого голям паралелизъм. Начините за действие в „първата част“ от разказа са тип „Вълшебната арфа“ на Робърт Блонд, като освен стандартните поощрения и наказания спрямо показателите на героинята, на мен много ми допадна, че успях да опозная замъка и обитателите му – наистина да ми запука за обстановката! Забравих да отбележа и началото на разказа-игра – уводът може и да ви се стори дългичък, но пък дава много добро основание за първоначалния избор на принцесата, а именно каква е тя самата. „Последната фаза“ на приключението също е паралелна и много се радвам, че успях да видя как всеки един избран път може да протече по повече от един начин. Това е едно от малкото приключения, в които чинно и почтенно, та даже и с интерес си водих целия дневник. Даже комбинациите от числа си ги направих като пич и остнах много доволен от положеното усилие. Не на последно място искам да отбележа и лошите завършеци – макар и сравнително трудно достижими, те съществуват и подчертават умението на автора да слее увлекателен разказ и предизвикателна игра. Страшно доволен. „Кладенецът“ – усещането, което получих, когато го прочетох, беше, че тук трябва да се забавлявам като ‘лапе на 12-14 години от 90те, развиващ се thrash металяга, за който Metalica и урбанистичния ужас на Стивън Кинг си вървят ръка за ръка с екшън пуцалки като Quake и Doom. Тийн тестостерон и екшън!!11111едно Подразних се честно казано, защото като тийнеджър на късните 90 години видях такива хлапета около мен, но аз не бях такъв. Просто различно течение на времето, яко за някои. Лошо няма. В литературно отношение ми хареса, че действието се развива в България – имаше няколко думи, предимно стари или турски, които не бях срещал досега! Като читател се обогатих от този факт. Описанията на хорър моментите в разказа силно ми лъхаха на СтивънКинг-ски хорър – отвращаващ и някакси 90тарски-тийн, а не например вледеняващ кръвта терор в стил Лъвкрафт. Лошо няма – възприех стила и ми допаднаха. Особено на „кралицата-майка“, както и „крайния бос“. Отчитането на по 5 минути в кажи-речи всеки епизод ми дотегна моментално, заедно с лабиринто-подобната основна част на приключението. ОБАЧЕ! В края видях speed run предизвикателството към читателите и веднага се зарадвах – сега по-амбициозните имат причина да се съобразят с времето и „лабиринта“ и да пробват да се напънат, за да се покажат като най-добрите. Наличието на истинска награда също ме зарадва – надявам се някой млад читател да успее да я отнесе! :)
Трети брой на "Призвание Герой" е пред вас. Както и в предните два, и този се състои от три малки книги-игри. Чел съм първия от сборниците, но засега този ми харесва най-много като съдържание и като корица. Посетете Заветът на Крея и Книги-игри.бг за повече информация. Бонус в сборника - интервю с могъщата машина Баве - Божидар Грозданов, автор на книги-игри под псевдонима Тед Грей.
И така, какво ви очаква на страниците на Призвание Герой 3?
1. Щурмберг, Сикамор Брайт - Щурмберг е от онези откъснати от света места, където животът тече години наред напълно спокойно, докато някое събитие не разтресе всичко из основи. Тази вечер смъртта вилнееше в малкото планинско селце с щедър размах, а младият лекар Томас Айзенхоф я следваше по петите. Играта започва в зимна вечер нейде в затънтено немско градче, а вие сте д-р Томас Айзенхоф, който пие греяно винце пред камината - рахат! Кефът ви обаче ще бъде нарушен, защото някой избива хора от градчето тази вечер. Кой и защо, ще трябва да разкриете сами, сред нощния студ, виелицата, следите и кръвта по снега... Една чудесна криминална история, която много харесах. 2. Поробената принцеса, Питъ�� Вейл - Ослепително красивата арабска принцеса Шейла попада в плен на френски кръстоносци. Може ли едно младо момиче да намери кураж и изобретателност, за да се измъкне от своите поробители? Историята е продължение на "Зарево над Кордоба" от първото Призвание. Интересно ми бе да видя дали продължението на историята, написана само от единия автор ще се промени - приятна изненада: всичко си е на мястото. И история, и литература, и игра, и системи, механики - всичко е на шест. Признавам, че бях скептичен - и в първата история трябва да бягаш (от града), тук трябва да избягаш от крепост, освен това си тийн-арабка, неща като битки са изключени, не вярвах че ще ме грабне. Напротив - учудващо добра, грамотна и кадърно създадена книга-игра. Очаквам следващата. 3. Кладенецът, Бранимир Събев - Понякога Злото е по-близко до нас, отколкото очакваме. Едно тринадесетгодишно момче ще трябва да премине през истински Ад, изпълнен с капани и кошмарни създания, за да спаси своята малка сестричка. Те ме те, на. Първата ми книга-игра - кратичка на фона на предишните две в сборника, но смея да заявя, че се получи добре, даже много, благодарение на редакторите. Вие сте младеж, който ще се спусне в кладенеца на края на двора, за да освободи малката си сестричка, отвлечена от Злото. Ще се озовете в лабиринт, пълен с всякакви гадове и смъртоносни капани, които ще трябва да преодолеете с уменията си (в играта има четири такива: Сила, Ловкост, Точност и Психика, започвате с две от тях по избор) и предметите, които успеете да намерите. Силно се надявам да ви хареса.
Механиката, по която се изграждат книгите-игри, ми беше интересна тема преди известно време, затова си взех най-новото в "жанра" и зачетох...
... четох...
... четох...
В един момент привърших. Така и не успях да избистря мнението си какво са точно книгите-игри (не че не съм чел такива преди). Знам само, че жанр не са, защото отделно могат да бъдат написани като фентъзи, ужас, фантастика, реализъм или дори... еротика (да, бе! чух за игра, в която главната мацка избира дали да си сложи кюлотите или бикините, но стига глупости). Това е по-скоро особен стил на писане, приложим към всеки жанр или сюжет.
Книгите-игри бяха особено разпространени преди да се появят компютърните игри, чиято интерактивност ги засенчи напълно. Напоследък се появяват някои нови опити да се възроди това чудесно ретро забавление. Някои читатели посягат към рафта, за да опитат. И защо не? Все пак четенето си е забавление.
В първата повест от сборника сте млад лекар в затънтеното селце Щурмберг във Ваймарска Германия. Серия от брутални убийства, извършени за една нощ ще ви накара да проведете бързо разследване и да откриете виновника. От трите заглавия това предоставя най-много интерактивност. Механиката на играта е добре смазана машина, която тиктака безотказно. При разследването из селото читателят открива различни доказателства, сочещи виновника за престъпленията. Накрая имате възможност да изложите откритията си и изводите от тях на останалите в селото и да предприемете съответните действия. Съвкупностите от доказателства варират и могат да ви запратят към различен финал. Имате поне 7-8 варианта да завършите играта, благодарение на различния доказателствен материал, с който разполагате. Само един от тях обаче е наистина удовлетворителен и верен. Аз не се уморих докато не стигнах до него.
Заплетената мистерия от началото на книгата ми даде надежда за грандиозен финал, но нещата се оказаха много по-прости, отколкото очаквах. Страхотна работа на Сикамор Брайт в подреждането на отделните елементи от историята. Със сигурност е вложил много труд, за да се справи подобаващо.
Авторите от Новата вълна на книгите-игри в България никак не си поплюват. Навремето имахме специализирани издания като „Мегаигра” и „Мега Игри”, но сборници с над 300 страници, като „Призвание Герой!”, това дори и през 90те не сме виждали. Третият том на „Призвание Герой!” е всъщност първия, до който се докосвам, и съм приятно изненадан, че макар и номерирани едва ли не като периодика, тези антологии не оставят историите с „Очаквайте продължение…” накрая! Да видим сега… Имаме цели три интерактивни истории, от които да избираме. А от „Сдружение Книги-Игри” ни обещават, че премеждията ще са „сурови, мрачни и смразяващи”. Тъкмо нещо, от което имам нужда в летните горещини! Прочетете ревюто на "Книжни Криле" - https://knijnikrile.wordpress.com/201...
Така-а, кажи-речи десет месеца след като разлистих тази книга (първата ми книга-игра в живота) си седнах на Д-то да отхвърля и "Поробената принцеса". Оценката ми е 5 звезди, защото: 1) се забавлявах много, ама много и с трите истории, като най-голям зор, признавам си, видях с "Щурмберг" - поне 15 пъти умирах, накрая вече си гризках ноктите от яд, даже подирих жокер "жена, ела тук", че тя я беше финиширала преди мен. 2) не съм най-големия експерт с подобен тип четива, та да тръгна да диря кусури, а и точка първа забавлението е най-важно, мисля и го имаше доволно. 3) притежавам страхотен автограф от Бранко, в чийто "Кладенец" се гмурнах най-напред (т.е. негова беше първата изиграна история), а пък първият предмет, който спечелих беше ... шише с ракия. Повече няма какво да се обяснявам - Отличен 5. КАЗАХ!
„Щурмберг“ е най-яката подла дедуктивна книга-игра евър :)
„Поробената принцеса“ е продължението на „Призвание Герой! - Зарево над Кордоба“ и освен увлекателна история, предоставя богатство варианти за достигане до финала, бе излишна сложност
„Кладенецът“ е в жанр, който не чета.
Забелязани нточности Максималният резултат при хвърляне на зарчета и добавяне на точки умение (например Ловкост) би трябвало да е 15, а не 12. Как се смятат спестените патрони от Точността - ако в 3 битки използваш по 2 патрона (общо 6), 2 патрона ли ще спестиш или нито един ?
Много добра книга! Щурмберг е невероятна детективска история с много финали и възможности за изследване на света в книгата и събиране на улики. Поробената принцеса има интересен сюжет и иновативна механика. Лично на мен тази история ми хареса най-много. Кладенецът е невероятно лесен и не много интересен.
Много доб��и! В "Открадната принцеса" се влюбих - първата и единствена досега книга-игра решена от първия път!! "Кладенецът" - buddy read с @DayDreamer <3