В храма на отец Константин никога не е скучно. Баба Станка поддържа гласа си с анасонлийка, Цеца Господарска чака ухажор с капела, закриваща половината ѝ лице, клисарката леля Ренате следи всяка случка, а и Хемингуей неочаквано се появява, за да разбива женски сърца. Отец Константин е в центъра на този малък, шумен свят, тъгува тихо за жена си, която е избягала, за да мие чинии в Щатите и да харчи долари, но е взела и детето им. Междувременно бабите спорят за лечебната сила на ракията, многострадалната Елена масажира поп Ристьо с такъв плам, че чак владиката се намесва, а Симо полицаят открива великата сила на циганската любов - за срам и ужас на енорията. "Тези разкази на Мира Папо не са просто смешни. Има смях в тях - мил, незлоблив, слънчев и благ. Но те са и по Чудомировски сърдечни, интимни, влезли вътре в самия малък живот на обикновените хора, без оная хапливост, хапеща заради самото хапане, злобна по инерция." Калин Терзийски
"Не съм предполагала, че жена ще наследи Чудомир, но ето че се случи. Имаме си Чудомир в рокля... Смехът си остава най-добрият балсам, който лекува всички рани, а яркото чувство за хумор на авторката ни го предлага в изобилие от всеки ред." Иванка Савова
Мира Папо е родена на 24.08.1971 г. в Пловдив. Завършила е ПУ "Паисий Хилендарски" - специалност "Начална училищна педагогика". В продължение на около 10 години работи като учителка. След това започва работа като клисар и църковен певец. Автор е на сборника с разкази "Отец Константин и госпожа Любов", на книгата с богословско съдържание "Индия - жребият на Свети Апостол Тома", както и на романа "Пловдивски потайности" и "Похвално слово за Света Богородица" (с над 200 икони на светицата и информация за тях).