Една необикновена коледна история на великолепния тандем Братя Мормареви (Войната на таралежите, Изпити по никое време, Васко да Гама от село Рупча, С деца на море), в която нищо не е такова, каквото изглежда.
Едно уж пораснало момче, един обран от разбойници Дядо Коледа и невярващи в чудеса родители, въвлечени в задъхан екшън по зимните столични улици. И едно просто детско желание, което може би ще се сбъдне. Дали все пак ще се случи чудо в коледната нощ?
Мориц и Марко сливат имената си в едно, съставено от първите три букви на всеки – и става Мормареви. Братя вероятно вземат от Братя Грим. Мориц Йомтов е роден в София (1921 г.) и е десет години по-голям от Марко Стойчев, роден във Варна, но винаги живял в София. Мориц завършва Американския колеж и следва химия, Марко завършва Английска филология. Животът ги събира през 1953 година в Българското национално радио – редакция „Предавания за чужбина”, където Мориц вече е стар вълк, а Марко едва начева първата си работа. От тогава до смъртта на Мориц в Израел през 1992 година те са неразделни и пишат почти всеки ден заедно. Не смятали да пишат за деца. "Нас винаги са ни интересували съвременните проблеми и като хумористи сме търсили смешните явления в живота. Дълго време се опитвахме да намерим ъгъла, от който смешното изпъква най-ясно. Докато един ден открихме, че детската гледна точка е изключително удобна", пишат те. Днес детските им филми и книги са част от родната класика в киното и литературата. А артистичният им псевдоним е име на детски градини и ясли. (Мориц Йомтов (1921-1992) и Марко Стойчев (1931-2006))
- Не за него става дума. За себе си трябва да поговоря. Знаеш ли, ние май малко или повече всички боледуваме. Гълтаме витамини, но витамини срещу безверието няма. Престанахме някак да вярваме в доброто.
- И още един въпрос... - Ти защо си тук? - Защото имам още един въпрос: Кое е най-важното? - В какъв смисъл? - В смисъл на най-важното! - Кое? - Най-важното е вярата, а дали човек се кръсти, или си чука главата в земята, или вярва без да прави едното или другото, това няма значение. Нито има значение в кого или в какво вярва. Вярата вдъхва надежда, затова е важно да се вярва.
Книгата е замислена като детска, но както се случва с хубавите книги - не е само за деца. Историята покрива очакванията, лошите са наказани, добрите - възнаградени, но за мен беше интересно да я погледна през призмата на времето. Първото издание, за което знам е от 2001 г., но времето в книгата изглежда като от началото на 90-те на миналия век. Тогава се плащаше на дребно на кварталния полицай за да не те проверява, мутрите се разхождаха безнаказано и мобифонът беше признак за богатство. За мен беше неочаквано да усетя сериозната разлика между "сега" и "тогава", въпреки че са минали едва 20 години и като че ли всичко е същото. Явно не е. Тази отдалеченост и принадлежност към определена епоха донякъде отнема от чара на книгата (а за други може би пък добавя). Сегашните деца няма да имат проблем с това, а възрастните, които са били деца преди 30 години, ще си припомнят за времената, когато всеки ден имаше престрелки, когато са гледали с въжделение евтиният велосипед на витрината и родителите им са си задавали въпросът дали ще им стигнат парите за храна до края на месеца.
Книгата е предимно за деца. Възрастните също ще се забавляват, но не по същия начин. Очевидно е писана в края на 90-те години или в началото на новия век - личат твърде много от характерните теми тогава - мутрите, слабата държава, бедността. Сега и трите ги няма... или почти. Мутрите са в правителството (затова и държавата хич не е слаба), хората не са бедни - за да си купиш велосипед е достатъчна тридневна заплата, но бедността е в душите. В това е и чарът на книгата - нещо като да намериш детските си панталонки в скрин на тавана - не стават да ги носиш, дори и децата ти не биха ги облекли, но някак ти е свидно и тъжно. Свидно, че си ги открил отново и тъжно, че това време е отминало.
Братя Мормареви пишат увлекателно и несъмнено са запомнящо се име. Историята им е интересна, нотките ирония спрямо близкото ни историческо минало са поднесени по начин, който хем те кара да се засмееш, хем те кара да се замислиш за времето, трудностите и живота... След тази история със сигурност бих продължила и с други техни книги. Хареса ми идеята за вярата - не само тази в Дядо Коледа, а в хората, в доброто, защото тя е тази, която ни крепи. И защото ни кара да сме добре не само по празниците. Да, изглежда банално, но в днешния ни свят се нуждаем от тази баналност.
Много обичам да чета Коледни книги по Коледа . Тази обаче беше различна върна ме в едни времена, в които всичко беше истинско и макар да нямахме много бяхме щастливи . Много се смях докато четях. Има доста забавни моменти . Определено ще прочета и други книги от Братя Мормареви . Книжен вариант
Това е първото произведение на Братя Мормареви (или поне с такъв автор) което аз съм чел. И определено ще прочета още, защото книгата ми направи добро впечатление.
Да започнем с корицата. Щом видях в магазина и корицата, и автора си казах "Егати!". Корицата си е проста една от най-добрите неща от книгата - Дядо Коледа, стърчащ от един комин с два пистолета! Книгата е един добър пример да не съдим книгата по корицата (май, че ще убия удоволстието на някои непрочели книгата, така че четете ревюто на свой риск) - в книгата няма никакви екшън сцени, нито Дядо Коледа държи и един пищов.
В книгата се говори за герой на име Боби, разбойници и разбира се Дядо Коледа. Не искам да издавам повече сюжет, че да не спойлна нещо и да разваля кефа от четенето. Ще кажа, че историйката си я биваше, както и самото четене. Книгата успя да ме накара да се замисля за вярата в Дядо Коледа. Имаше моменти на които се подсмивах.
Не мисля, че книгата се препоръчва за малки деца изцяло, тъй като имаше неколцина - така да ги нареча - шеги за възрастни. Дори една от тях е обяснена. А и в днешно време ученик, който не е чувал и една лоша дума, е рядкост. Така, че ученици ще разверат част от тях.
Дядо Коледа и седемте разбойници от Братя Мормареви е приятно книжле и определено ще прочета нещо друго от авторите. Аз давам Отличен 6 на книгата.
I wanted to read the book simply because I loved Mormarevi Brothers' screen-plays for some iconic Bulgarian movies from my childhood. However, the book was somehow confusing. The author can't really decide whether the story should be a comedy dealing with serious stuff through the perspective of a child, or a serious book for adults about the lack of faith and kindness in the world of today. Although there were some touching moments, it really wasn't enough for me to rate it with more than two stars. Bringing together a mob boss who writes poetry and a Santa who got robbed might seem like an interesting idea but the lack of focus failed to make this one of my favorite reads.