Това са стиховете на поета, които неговият приятел, колега и сроден дух Добромир Тонев открива в една негова "работна тетрадка". Тонев дава заглавие на книгата "В друг съпровод", защото Иван Николов никога не е припявал в общия хоровод на нито една фалшива еуфория. В тези стихове се открива една плаха и инстинктивна съпротива. Тук читателят може да проследи как с натрупването на житейски и литературен опит поетът все по-често и категорично бяга в иронични текстове или в интимни води. На всичките неясноти, съмнения и противоречия Иван Николов противопоставя простичката хармония на стихотворението "Акордеон": "Сега хаос от звуци ни разпъва тревожно,/ дисонанси накъсват музикалния фон.../ И това, разбира се, е толкова сложно:/ как ще го свириш на акордеон?".
Иван Николов е роден през 1937 година в село Горски извор, Хасковско. Завършил е Учителския институт в Хасково, учил е българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Бил е учител, журналист, главен редактор в издателство “Христо Г. Данов” – Пловдив, гл. редактор на списание “Юг” – Хасково. Печата от 1956 г. Негови стихове са публикувани в почти всички литературни издания, сборници и алманаси.
Книги с поезия: “Селянинът с хляба” (1960), “Мравешки работи” (1968), “Етажерка” (1970), “Руска тетрадка” (1971), “В средата на живота” (1973), “Подземна вода” (1976), “Кактусова алея” (1977), “Изповедалня” (1980), “Сто стихотворения” (1983), “Стълба в небето” (1984). Съвместно с поета Андрей Германов (автор на рисунковите шаржове) създава уникалния портретен пантеон на съвременните български писатели – книгата “Парнас около нас”.
Иван Николов е признат и за един от най-добрите преводачи на поезия от руски език. Благодарение на неговите преводи българският читател се запознава не само със стиховете на поети като Анна Ахматова, Марина Цветаева, Булат Окуджава, Давид Самойлов, но и с прозата на руските поети, като се започне от Блок Брюсов до Пастернак и Андрей Белий (романа “Петербург”). През 1995 година ИК “Жанет 45” учредява Национална награда за поезия на негово име.