Съдържа: Черен дроб на жива маймуна Буца отдясно и буца отляво Ветрилото на Тенгу Рак и маймуна Две жаби Игумен и послушник Приказки шеги Гущерът Гомбей птицеловецът Глупакът Йотеро Дългото име
Една книга от ранното ми детство. Към днешна дата вече я нямам, изгуби се някъде във времето, но помня, че някога карах нашите редовно да ми четат от японските приказки, а пък приказката „Планинската вещица и коларят“ се беше превърнала в редовно и задължително четиво – хем ми беше страшна, хем и интересна, и все я исках. А и беше допълнена от една страхотна илюстрация.
Сега случайно попаднах на електронния ѝ вариант и реших да я прочета, за да си припомня забравеното и да видя към днешен ден как ще оценя въпросните приказки.
И така по ред на номерата:
➡ Благодарността на жерава ➡ Тази приказка за мен безапелационно е най-добрата японска приказка изобщо (не само в тази книга). Може да се намери и в други издания с японски приказки. Давам и непоклатими 5 ⭐.
➡ Арестуваните каменни статуи ➡ 4. (Една приказка с хитро и умно решение на един изобретателен съдия) 😉. ➡ Дървената мишка ➡ 3.3
➡ Планинската вещица и коларят ➡ 5 ⭐. Да, и към днешен ден продължава да ми бъде все така силен фаворит. Напомня ми на един определено по-страховит японски вариант на приказката за Хензел и Гретел.
Вещицата го настигнала и му казала строго: — Не се опитвай да избягаш, защото аз съм по-бърза от коня ти и ще те настигна — и хванала коня за опашката. — Бързо ми дай един от белите корени! — Веднага, веднага — прошепнал коларят треперейки като лист и подал на вещицата една от репите, завързани на гърба на коня. Вещицата лакомо я загризала. Нейното лице било толкова ужасно, че трудно може да се опише. Устата ѝ била огромна и стигала чак до ушите, косата ѝ била чорлава и на клечки, а очите ѝ били изпъкнали. Приличала на голям човекояден вълк. — Дай ми още! — Няма вече. Няма нито една ряпа повече. — Щом няма ряпа, ще изям коня ти. А вместо коня, мога да изям и теб — казала тя и посегнала с костеливата си ръка към коларя.
😱 *** 😱
След малко чул как вратата се отваря и ужасен разбрал, че в къщата е влязла вещицата. Но за негово учудване тя не тръгнала да го търси, а седнала до огнището. Начупила сухи клони и запалила огън. Скоро огънят се разгорял. Коларят, скрит на горния етаж, още повече се изплашил: — Олеле, къде попаднах. Та това е къщата на вещицата. Какво ще правя сега?
Следващите: ➡ Трите мухи ➡ 4.2 ➡ Непослушното дете ➡ 3. Тази приказка напомня силно на „Инатливото дете“ от Детски и домашни приказки на Братя Грим (същата, която беше възмутила страшно много хора, когато книгата излезе). Ами какво да кажа, не всички приказки имат щастлив край, а и целта специално на тези е била да се сплашват децата, ако са непослушни под една или друга форма. ➡ Умната старица ➡ 5 ⭐. Хубава приказка. И ние имаме подобна с абсолютно същото послание – „Старите хора“. ➡ Палчо ➡ 4