Борис Христов

by Атанас Божков

Разказ за живота и делото на една изключителна личност, която съчетава в себе си съвършен певец и високонадарен актьор.

Книгата съдържа множество черно-бели фотографии от личния и творчески живот на великия бас.

176 pages, Mass Market Paperback

First published January 1, 1985

About the author

Трудно бихме открили друг български интелектуалец с такова респектиращо присъствие в националния ни духовен живот и с толкова значителен принос за популяризирането на родното ни изобразително изкуство у нас и в чужбина.
Атанас Божков е роден на 15 март 1929 година в с. Исперихово, Пазарджишко, където завършва основно образование и отшумяват детските му години, сродени завинаги с тежкия и нерадостен труд на родителите и съселяните му. Основите на бъдещото му успешно интелектуално развитие обаче ще положи сетне обучението му във Втора мъжка гимназия "Асен Златаров" - Пазарджик.
Гимназиалните му години в Пазарджик не са свързани само с невероятното му стремително нравствено и интелектуално израстване, но и с първите му впечатляващи творчески изяви в областта на изобразителното изкуство. И неслучайно следващите му стъпки ще го отведат в аудиториите на Висшия институт за изобразителни изкуства "Николай Павлович". Там неговият безспорен изобразителен талант намира наистина въздух и простор за развитие под топлото крило на изтъкнатите български художници - професорите Кирил Цонев, Илия Петров, Панаойт Панайотов. По-късно, като редовен аспирант в Московския университет (1958 -1961) има възможност да общува и работи с цяло съзвездие изключителни изкуствоведи и художници. В Катедрата по история и теория на изкуството защитава дисертация на тема: "Историческата и баталната живопис в България".
Завръщайки се в родината той известно време оглавява Националната художествена галерия в столицата, откъдето е изтеглен за първи заместник-председател на Комитета за изкуство и култура. Но тази суха и не особено привлекателна административна работа поглъща всецяло времето му и го лишава от възможности да се разгърне и задълбочи като творец. Затова приема с охота предложената му дипломатическа работа в Италия. В родината на Леонардо да Винчи, особено в Рим, отприщва за работа всичката си, завирявана с години, творческа енергия. Къртовските му неудържими творчески усилия му позволяват да напише най-важните раздели от своите върхови произведения "Човекът и изкуството", "Български приноси в европейската цивилизация" и "Нови богове в Пантеона". Неговият изключително плодоносен престой в Италия обогати българската култура и с една чудесна монография, посветена на Борис Христов - един от най-забележителните представители на българската духовност в чужбина.
Когато говорим за ранните творчески търсения на проф. Атанас Божков, трябва да отбележим, че първите му увлечения се зараждат още в гимназията. Но своя по-сериозен и изискан професионален израз те получават след придобитите знания и опит в столичната художествена академия. Именно през този период изпод перото му излизат монографиите му за Александър Мутафов (1954), Данаил Дечев (1955), Никола Танев (1956). Все по това време в ръцете на читателите попадат и книгите му "Художници-антифашисти" (1956), "Българска революционна графика" (1958), "Българска художествена академия" (1962), "Изобразителното изкуство - видове и жанрове" - (1963) и други заглавия.
Обект на неговите трайни интереси е несъмнено и българското, и балканското изкуство от Средновековието и от Възраждането през XVIII и XIX в. Професор Божков пръв преосмисли развитието на такъв род култура, създадена през този период, разкривайки нейната значимост с нови, съвременни гледища в историята на българския духовен генезис през тази далечна вече епоха. Изкуствоведът анализира задълбочено тези процеси в множество свои трудове - "Тревненската школа" (1967), "Българската историческа живопис" в два тома - 1972/1978 г., "Художественото наследство на манастира "Зограф" - 1981 г., "Българската икона" - 1984 и др. Със своите изключителни стойности се откроява обаче особено монографията му за присъствието, същността, характера и мястото на българската икона в духовния възход на нашия народ. Това е първото задълбочено изследване на този вид наше изкуство и допринася неоценимо за неговото популяризиране в Европа и света.