"Мястото беше непознато и страшно. Изглеждаше прекалено реално за място, от което си бил откраднат в границата на своите сънища..." - един от първите фрагменти на романа, който авторът започва да пише след свой сън.
Животът е приключение. Приключение, в което сякаш само любовта има смисъл.
Когато заспим изчезва ли всичко? Не, всеки сън е един нов свят! А сънищата могат да освободят въображението и да доведат до изживявания, които да се смесят с реалността като капка мастило в чаша бистра вода. Яни Монов достига лесно до този извод. Той е обикновен работник в рибна транжорна, но усеща, че сънищата му са път отвъд познатото. Те са брод към свят или поредица от светове, където сблъсъкът между доброто и злото е поставил на карта любовта. Яни е влюбен в недостижимата и прекрасна манекенка Лия. Ще го забележи ли? Ще усети ли силата и топлината на чувствата му? Ще застане ли до него в една любов, която може да спаси безкрая от светове?
Въпреки богатата си галерия от образи и измерения, „Сънища” остави в мен по-скоро противоречиви впечатления. Защо?
Първо, имайки предвид, че изключителната любов между главните герои е основната движеща сила на сюжета, аз не усетих почти никаква химия между тях. Така и не разбрах защо Яни е така обсебен от Лия, нито пък как Лия е сравнително безразлична към Яни през по-голямата част на романа и изведнъж осъзнава, като че от нищото, че и тя го обича. Знам, че любовта не задава и не отговаря на въпроси, но все пак… За мен тяхната връзка остана неправдоподобна и някак изкуствена. Предполага се, че и двамата са „важни” и „различни”, носители на някаква особена сила, която поддържа хармонията в кажи-речи цялата вселена. В моите очи те не успяха да затвърдят, че са специални и изключителни нито заедно, нито поотделно.
Второто, което ме подразни, е липсата на динамика. Макар разходката из десетките различни светове и сънища да ми беше приятна, тук, за разлика от „Ноември”, градирането на историята и напрежението липсва. Дори финалната битка между доброто и злото просто не се случва, въпреки събирането на двете армии на Наполеоновото бойно поле. Книгата е по-описателна и философска и може би ще остави гладът ви за изненадващи обрати и задъхващи сблъсъци неутолен.