Кайрос

by Walter Benjamin, Валтер Бенямин, Яна Левиева (Illustrator)

Валтер Бенямин (1892-1940) е сред легендарните лица на днешния теоретичен канон на хуманитаристиката, социалните науки, изкуствата. Прославил се посмъртно, но отдавна завидно влиятелен, с деликатно писане, което си остава почти неопределимо като жанр и дисциплина, тихо пренастройващ цели сфери от уязвимия свят на духовното. След "Озарения" (2000г.), КАЙРОС е втората тематична колекция, в която предлагаме поглед към негови дълбоки теоретични търсения - философски, но също културологични, исторически, естетически, психологически. Обширни интерпретации и кратки фрагменти, легендарни текстове и специализирани анализи са съчетани с просветляващо важни писма до културни символи като Теодор Адорно, Гершом Шолем, Макс Хоркхаймер. Заключителната студия тълкува Беняминовата кайрология, но опростено можем да кажем, че неговият кайрос е онзи миг - онзи шанс! - който прекъсва потока на стандартното време и носи обещание за озарение или спасение. В някакъв смисъл всеки текст в тази книга е подобен шанс - предлага ни по една невидима "врата", различна за всекиго, през която до нас би могло да дойде или озарението, или спасението, освен ако двете не са едно и също нещо.
"В областите, които ни занимават, познанието се случва само като мълния. А текстът е продължителният екот на гръмотевицата."

472 pages

First published January 1, 2014

About the author

Walter Bendix Schönflies Benjamin was a German Jewish philosopher, cultural critic, media theorist, and essayist. An eclectic thinker who combined elements of German idealism, Romanticism, Western Marxism, Jewish mysticism, and neo-Kantianism, Benjamin made influential contributions to aesthetic theory, literary criticism, and historical materialism. He was associated with the Frankfurt School and also maintained formative friendships with thinkers such as playwright Bertolt Brecht and Kabbalah scholar Gershom Scholem. He was related to German political theorist and philosopher Hannah Arendt through her first marriage to Benjamin's cousin Günther Anders, though the friendship between Arendt and Benjamin outlasted her marriage to Anders. Both Arendt and Anders were students of Martin Heidegger, whom Benjamin considered a nemesis.
Among Benjamin's best known works are the essays "The Work of Art in the Age of Mechanical Reproduction" (1935) and "Theses on the Philosophy of History" (1940). His major work as a literary critic included essays on Charles Baudelaire, Johann Wolfgang von Goethe, Franz Kafka, Karl Kraus, Nikolai Leskov, Marcel Proust, Robert Walser, Trauerspiel and translation theory. He also made major translations into German of the Tableaux Parisiens section of Baudelaire's Les Fleurs du mal and parts of Proust's À la recherche du temps perdu.
Of the hidden principle organizing Walter Benjamin's thought Scholem wrote unequivocally that "Benjamin was a philosopher", while his younger colleagues Arendt and Theodor W. Adorno contend that he was "not a philosopher". Scholem remarked "The peculiar aura of authority emanating from his work tended to incite contradiction". Benjamin himself considered his research to be theological, though he eschewed all recourse to traditionally metaphysical sources of transcendentally revealed authority.
In 1940, at the age of 48, Benjamin died by suicide at Portbou on the French Spanish border while attempting to escape the advance of the Third Reich. Though popular acclaim eluded him during his life, the decades following his death won his work posthumous renown.