What do you think?
Rate this book
Ням свят #2
Змейова орис – краят на печалта
Втора част на фентъзи сагата „Ням свят“.
ebook
First published September 14, 2014
2 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
December 29, 2016
Свят на звуци сред доминиращо беззвучие; вселена от музика, забранена и унищожаваща всеки ден от нашето умиращо бъдеще; легенда, приказка и кошмар на властимащи и властстрадащи там, където животът е безценен и безцелен едновременно, изгубван и спасяван по случайност, и толкова красив, както подобава на последната гледка пред затварящите се за вечен сън очи на личната ни цивилизация.
„Ням свят“ на Стефан Кръстев живее своята собствена последна история, забравил за миналото си, объркал легендите със спомени, и избягващ да гледа твърде упорито върху перспективата за бъдеще. „Ням свят“ не живее истински, а съществува въпреки всички логични основания да избухне в космически пламъци и да унищожи мутиралите в божественост полу-живи форми, пъплещи по повърхността му. „Ням свят“ е сякаш чужда планета, но всъщност е нашата си – отровена, измамена, поругана и заменила технологичния прогрес с измеренията на магията, темпоралните извращения и човешката низост, познала нови фантастични висини. „Ням свят“ е мястото, в което сънувате най-интимните си и срамни сънища и което бленувате и отричате на сутринта, почуквайки нервно по най-близката имитация на дърво. Да живееш и наяве в него иска много – и интелект, и сензитивност, и една особена креативна лудост, достойна за съдещ оценител на вселени. А такива сме все още малко.
И все пак къде сме и какво се е случило – на нашата добра стара Земя след неопределено количество време, броено от сега, нещо се е сбъркало, и то сериозно. Общественият строй се е върнал към универсално средновековния, но заедно с уредите за мъчения и класическия занаят на професионалния екзекутор са се завърнали и магьосниците, вещиците и чудовищата. За скептиците по природа има и по-логични обяснения – световен вирус, разпад на технологиите, неспособни да обслужват нуждите на оцелелите, и да бъдат на свой ред обслужвани от тях, мутации, космически отпадъци, нови твърде агресивни биологични видове, заели най-горната стълбичка в мечтаната хранителна пирамида. Не е съвсем ясно какво точно е оцеляло от последната ни цивилизация, но едно е сигурно – твърде малко е. Нашето съществуване, уповаващо се на така наречената технологична магия, е вече приказка за най-малките в реалност, където пластичните операции, комуникациите и изкуството са плод на съвършено работеща класическа магия на думите.
Всички магьосници, обединили силите си зад идеята за единен владетел, обитават неподлежаща на описание сграда, пред погледа на всички и същевременно скрита от тях зад плътен пласт от илюзия, подхранван от живите мощи на хиляди светци, зареждащи безкраен лабиринт от безумия, служещ за лаборатория, сцена и затвор на стотици надарени с неописуеми сили същества, отдавна загърбили човешката си същност. Около тях е Градът – силен, единен, служещ на властта безропотно. А в него живеят хората – значимите, запазили волята на гласа си, и незначимите – тези които са се отказали от него генетично преди много повече поколения, отколкото ни е съдено да преброим.
Извън Градът е дивата провинция, чиито краища са невъзможни за определяне, но едно е надвесило сигурно арогантната си снага – Печалните планини, в чиито смъртоносни обятия се крият новите чудовища на света – змейови дървета, скални вълци, бойни демони, месоядни пеперуди, пясъчни воеводи, ледени плетачки, снежни шаферки и стотици драконови потомства, изродени в безброй малки и жестоки животинки, обожаващи вкуса на кръв. А хората са мълчаливи бойци срещу природата и правилата на живота, молещи се наум за всеки от палачите – жертви, които ги посрещат на белия свят, наричайки ги с най-любимите си думи, опрощавайки си взаимно греха да си жив в свят, който не иска дъхът ти да го обижда повече.
Ще се опитате да разберете неразбираемото през погледа на няколко повече от странни образа, в които толкова неусетно ще се влюбите, че дойде ли моментът, в който да се разделите окончателно със тях, очите ще ви предадат, опитвайки се да се скрият зад течна завеса от болка по неосъществените и повече от задочни приятелства, случили се само в ума ви. Най-великият генерал Дурмудук, кръстен на несъществуващ вид дракон – съществуващите отдавна са си тръгнали, огорчени; който освен, че е безумно смел и горд, е и доста тъп; триумфът на забравената евгеника – бойният дух на всяка армия, родена или предстояща да се роди във всички измерения едновременно – Далебор; Сляпата княгиня, една от много, но сама в края на всичко и всеки, запазила душата си под формата на истинска Медуза, зад образа на бивша магьосница, способна да определя накъде да се завърти света. Обикновен секач на змейови дървета, сравним само с Крали Марко по героична всеотдайност и неговата съвсем (не)обикновена, магична жена, родена, за да забрави коя е, щом разбере цената на чуждия живот спрямо своя; един крал, стремящ се да обича страната си, но убиван от болката на народа, и един ботаник, знаещ твърде много за историята и спомените ни, ако и отричащ ги на база новата реалност.
Думите са поезия, героите са неразбираемо властващи над емпатията, а повествованието лъкатуши между времеви нишки в няколко измерения едновременно, откриващи тунели към вчера, днес и утре в паралелни писти, недосегаеми за лимитите на човешкото зрение. Години се трупат, а някъде минават само минути, и само смъртта е секундарник във вселена без ясно понятие за време, поне за важните лица в пиесата на доста непостоянния живот. Тъмна фантазия от най-висш порядък, с елегантен сюрреализъм и великолепно разгръщаща се като екзотична орхидея, цъфтяща по залез пред погледа на онемелите от възторг читатели, сюжетна линия, изненадваща, замисляща и кодираща сънища. „Ням свят“ е едно от онези книжни съкровища, за които не можете да повярвате, че съществуват, и за които няма да си простя, ако не ви споделя, че ги има. Но те са там, чакащи да ви упоят в изяществото на думите си, даващи отговори на онези въпроси, които обичайно се опитвате да избягвате да си задавате, освен когато сте много насаме със себе си. Вълшебство за споделяне – не пропускайте да бъдете вътрешно щастливи поне за малко.
Трилогията „Ням свят“ може да бъде закупена само в електронен формат от книжарници „Хеликон“ или от самия автор. Препоръчвам силно и останалите книги на Стефан Кръстев, – споделящи елементи от паралелните вселени на безмълвния свят – ърбън фентъзи заглавията „Кланица на чародеи“ и “Ромфея“, сборниците с разкази, свързани като роман „Мадам Еротика“, „Мадам Мистерия“ и „Мадам Утопия“, както и великолепното дарк фентъзи „Балията“. Посетете и сайта на автора cefules.net
„Ням свят“ на Стефан Кръстев живее своята собствена последна история, забравил за миналото си, объркал легендите със спомени, и избягващ да гледа твърде упорито върху перспективата за бъдеще. „Ням свят“ не живее истински, а съществува въпреки всички логични основания да избухне в космически пламъци и да унищожи мутиралите в божественост полу-живи форми, пъплещи по повърхността му. „Ням свят“ е сякаш чужда планета, но всъщност е нашата си – отровена, измамена, поругана и заменила технологичния прогрес с измеренията на магията, темпоралните извращения и човешката низост, познала нови фантастични висини. „Ням свят“ е мястото, в което сънувате най-интимните си и срамни сънища и което бленувате и отричате на сутринта, почуквайки нервно по най-близката имитация на дърво. Да живееш и наяве в него иска много – и интелект, и сензитивност, и една особена креативна лудост, достойна за съдещ оценител на вселени. А такива сме все още малко.
И все пак къде сме и какво се е случило – на нашата добра стара Земя след неопределено количество време, броено от сега, нещо се е сбъркало, и то сериозно. Общественият строй се е върнал към универсално средновековния, но заедно с уредите за мъчения и класическия занаят на професионалния екзекутор са се завърнали и магьосниците, вещиците и чудовищата. За скептиците по природа има и по-логични обяснения – световен вирус, разпад на технологиите, неспособни да обслужват нуждите на оцелелите, и да бъдат на свой ред обслужвани от тях, мутации, космически отпадъци, нови твърде агресивни биологични видове, заели най-горната стълбичка в мечтаната хранителна пирамида. Не е съвсем ясно какво точно е оцеляло от последната ни цивилизация, но едно е сигурно – твърде малко е. Нашето съществуване, уповаващо се на така наречената технологична магия, е вече приказка за най-малките в реалност, където пластичните операции, комуникациите и изкуството са плод на съвършено работеща класическа магия на думите.
Всички магьосници, обединили силите си зад идеята за единен владетел, обитават неподлежаща на описание сграда, пред погледа на всички и същевременно скрита от тях зад плътен пласт от илюзия, подхранван от живите мощи на хиляди светци, зареждащи безкраен лабиринт от безумия, служещ за лаборатория, сцена и затвор на стотици надарени с неописуеми сили същества, отдавна загърбили човешката си същност. Около тях е Градът – силен, единен, служещ на властта безропотно. А в него живеят хората – значимите, запазили волята на гласа си, и незначимите – тези които са се отказали от него генетично преди много повече поколения, отколкото ни е съдено да преброим.
Извън Градът е дивата провинция, чиито краища са невъзможни за определяне, но едно е надвесило сигурно арогантната си снага – Печалните планини, в чиито смъртоносни обятия се крият новите чудовища на света – змейови дървета, скални вълци, бойни демони, месоядни пеперуди, пясъчни воеводи, ледени плетачки, снежни шаферки и стотици драконови потомства, изродени в безброй малки и жестоки животинки, обожаващи вкуса на кръв. А хората са мълчаливи бойци срещу природата и правилата на живота, молещи се наум за всеки от палачите – жертви, които ги посрещат на белия свят, наричайки ги с най-любимите си думи, опрощавайки си взаимно греха да си жив в свят, който не иска дъхът ти да го обижда повече.
Ще се опитате да разберете неразбираемото през погледа на няколко повече от странни образа, в които толкова неусетно ще се влюбите, че дойде ли моментът, в който да се разделите окончателно със тях, очите ще ви предадат, опитвайки се да се скрият зад течна завеса от болка по неосъществените и повече от задочни приятелства, случили се само в ума ви. Най-великият генерал Дурмудук, кръстен на несъществуващ вид дракон – съществуващите отдавна са си тръгнали, огорчени; който освен, че е безумно смел и горд, е и доста тъп; триумфът на забравената евгеника – бойният дух на всяка армия, родена или предстояща да се роди във всички измерения едновременно – Далебор; Сляпата княгиня, една от много, но сама в края на всичко и всеки, запазила душата си под формата на истинска Медуза, зад образа на бивша магьосница, способна да определя накъде да се завърти света. Обикновен секач на змейови дървета, сравним само с Крали Марко по героична всеотдайност и неговата съвсем (не)обикновена, магична жена, родена, за да забрави коя е, щом разбере цената на чуждия живот спрямо своя; един крал, стремящ се да обича страната си, но убиван от болката на народа, и един ботаник, знаещ твърде много за историята и спомените ни, ако и отричащ ги на база новата реалност.
Думите са поезия, героите са неразбираемо властващи над емпатията, а повествованието лъкатуши между времеви нишки в няколко измерения едновременно, откриващи тунели към вчера, днес и утре в паралелни писти, недосегаеми за лимитите на човешкото зрение. Години се трупат, а някъде минават само минути, и само смъртта е секундарник във вселена без ясно понятие за време, поне за важните лица в пиесата на доста непостоянния живот. Тъмна фантазия от най-висш порядък, с елегантен сюрреализъм и великолепно разгръщаща се като екзотична орхидея, цъфтяща по залез пред погледа на онемелите от възторг читатели, сюжетна линия, изненадваща, замисляща и кодираща сънища. „Ням свят“ е едно от онези книжни съкровища, за които не можете да повярвате, че съществуват, и за които няма да си простя, ако не ви споделя, че ги има. Но те са там, чакащи да ви упоят в изяществото на думите си, даващи отговори на онези въпроси, които обичайно се опитвате да избягвате да си задавате, освен когато сте много насаме със себе си. Вълшебство за споделяне – не пропускайте да бъдете вътрешно щастливи поне за малко.
Трилогията „Ням свят“ може да бъде закупена само в електронен формат от книжарници „Хеликон“ или от самия автор. Препоръчвам силно и останалите книги на Стефан Кръстев, – споделящи елементи от паралелните вселени на безмълвния свят – ърбън фентъзи заглавията „Кланица на чародеи“ и “Ромфея“, сборниците с разкази, свързани като роман „Мадам Еротика“, „Мадам Мистерия“ и „Мадам Утопия“, както и великолепното дарк фентъзи „Балията“. Посетете и сайта на автора cefules.net
January 8, 2016
И тази книга много ми хареса. Ако решите да ги запопнетв, то не пропускайте и втората книга от "Ням свят". На мен лично "Змейова орис" ми помогна да разбера това, което не можах да разбера в първата книга. Но сега картината ми е цялостна и ясна. Стефан е създал един фентъзи свят от мъките и проблемите на нашия реален свят и дори се забелязват и герои от нашата история. Предполагам, че Среброкосата е вдъхновена от Райна Княгина. Колкото повече четете, толкова повече забелязвате, че автора е работил с много периоди от реалния ни свят, та дори и сложени в пределите на нашата малка държава. Прекрасна книга, стига само да я разбирате, защото смятам, че едва ли е четиво за всеки. И искам да завърша с един цитат още от първата книга от поредицата:"Незначими са не онези, които нямат глас, а онези, които нямат думата." Бих добавила от себе си, че хората мислят, че като имат глас за нещо и мнение, то реално се зачита, ала всъщност никой не им дава думата и тя си остава запечата и нечута в съзнанията им. Ням си не, защото нямаш гласни струни, ням си, защото думата ти не може да се чуе, дори и да я крещиш с цял глас, оставаш нечут, защото реално и ти си слуга и незначим, нищо, че през устата ти излизат звуци в думи, ако господаря ти не желае да те слуша, ти си ням слуга, от онези в Печалните планини.
October 10, 2016
Цялата втора част от „Ням свят” е предистория на предишната книга от цикъла. Книгата отговаря на доста въпроси поставени в „Далебор”, но за мен по този начин светът изгуби една чстица от очарованието си. Показани са движещите мотиви на някои от главнитте герои, което завършва изграждането на образите им. Предлага също няколко нови епични образа и няколко прекрасни истории, естествено отново с десетки алюзии към миналото и съвремието ни.
Нямам търпение да захвана и третата част.
Нямам търпение да захвана и третата част.
Displaying 1 - 3 of 3 reviews