What do you think?
Rate this book
Тангото на живота Смарагдова рапсодия
Смарагдовата рапсодия „Тангото на живота” е книга за мечтите, отчаянието, надеждите, любовта, за изгрева на слънцето.
Животът като танго. Стъпки, които неизменно следваме, ритъм, който се повтаря, страст, изгаряне, всеотдайност, предателства. Музиката на четиридесетте години от миналия век – тангото, преминало от гетото до изпепеляващото слънце на Аржентина. Блусът и забранената музика на шейсетте в мрака на социализма. Интернетните музикални картини във виртуалното сияние на днешния ден. Една музикална рапсодия със свободна структура на настроения и стилове.
Животът като епос за двама, които искат да оцелеят в трудните за всяка една епоха условия. Драмите на героите през погледа на рапсод разказвач.
Смарагдовото сияние на мечтите.
Смарагдова рапсодия в темпото на тангото, с тъжния привкус на блуса, в безкомпромисния ритъм на рока, изпълнена чрез класическия инструментариум на новата музика.
...във всеки етап на историята винаги си имаше някои „те”. Не искаше да бъде от никои „те”. Една изсвирена нота има стойността на много други безсмислени неща, които човек прави. Да си изтананикаш даже и една мелодийка, е по-стойностно от стотици ежедневни и на пръв поглед важни неща…
...Останах сам на върха. Искам да видя как ще изгрее утре слънцето...
Животът като танго. Стъпки, които неизменно следваме, ритъм, който се повтаря, страст, изгаряне, всеотдайност, предателства. Музиката на четиридесетте години от миналия век – тангото, преминало от гетото до изпепеляващото слънце на Аржентина. Блусът и забранената музика на шейсетте в мрака на социализма. Интернетните музикални картини във виртуалното сияние на днешния ден. Една музикална рапсодия със свободна структура на настроения и стилове.
Животът като епос за двама, които искат да оцелеят в трудните за всяка една епоха условия. Драмите на героите през погледа на рапсод разказвач.
Смарагдовото сияние на мечтите.
Смарагдова рапсодия в темпото на тангото, с тъжния привкус на блуса, в безкомпромисния ритъм на рока, изпълнена чрез класическия инструментариум на новата музика.
...във всеки етап на историята винаги си имаше някои „те”. Не искаше да бъде от никои „те”. Една изсвирена нота има стойността на много други безсмислени неща, които човек прави. Да си изтананикаш даже и една мелодийка, е по-стойностно от стотици ежедневни и на пръв поглед важни неща…
...Останах сам на върха. Искам да видя как ще изгрее утре слънцето...
144 pages, Paperback
First published January 1, 2013
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
September 3, 2018
Не предполагах, че в XXI век е възможна цензура за художествено произведение от български автор, но се оказа факт.
Вероятно последиците от Втората световна война все още тегнат силно и жестоко над съдбите ни.
Мечтата и музиката, животът, надеждите, надбягването с „лошите“, оцеляването и красотата на човешките победи над себе си - това са нишките, от които авторът плете своите истории. Записва ги, но не ги чете, така твърди той в интервютата за произведенията му.
Ловко се измъква от тълкуването на вече написаното и отпечатано, защото в ръцете на читателите си е поставил достатъчно храна за умовете им.
Четиво за препрочитане, може би ще откриете по нещичко от себе си в героите с имена Оскар и Оксана? Може би не ви е хрумвало, че ги носите неделими и различни?
Те са различни, променят се, млади, средно млади, възрастни, какво ли още ги (НИ) чака, докато стигнем до обиталището на Смарагдовите хора?
Няма да е пресилено да спомена, че тепърва ще се опитвам да разучавам някои „дребни“ факти от историята на музиката - от началото на миналото столетие, дори по-рано, и до наши дни.
Завиждам на лекотата, с която Емил Лазаров пише по толкова тежки, сложни и нееднозначно приемани теми, като не оставя читателят да си отдъхне в миналото, а го товари с настоящето и му подсказва колко е опасно да разчитаме на сияйното бъдеще.
Някои наблюдения и обобщения на автора, които си записах по време на четенето:
„Така че масата от тази младеж, разделена навсякъде по света, се манипулираше масово.“
Все още търсачката на чичко Гугъл не индексира това изречение.
Дата: 24.06.2018, Източноевропейско време: 08:30
Става въпрос за два отбора: „и едните и другите работят колективно, допълват се и си помагат“.
„При едните тимът е бодър, спортен и обучен в престижни университети.
Другият отбор си прави помежду си кал, често се изпозастрелва и изпоизяжда след поредната интрига, чистка и запой. Обаче дружно измислят гадости и то не по-лоши от обучения тим.
Надпреварваха се години в генерирането на мръсотии.
После планираните от двата главни отбора завързани и сложни машинации за надмощие трябваше да се приложат в практиката. Няма по-добро поле за приложение от младежта. Ентусиазирана, неопетнена, запазена, неосквернена. Въпреки доброто си образование и сносен интелект, нямаща най-главното за живота — опитът, житейският опит на старите хитреци.“
Вероятно последиците от Втората световна война все още тегнат силно и жестоко над съдбите ни.
Мечтата и музиката, животът, надеждите, надбягването с „лошите“, оцеляването и красотата на човешките победи над себе си - това са нишките, от които авторът плете своите истории. Записва ги, но не ги чете, така твърди той в интервютата за произведенията му.
Ловко се измъква от тълкуването на вече написаното и отпечатано, защото в ръцете на читателите си е поставил достатъчно храна за умовете им.
Четиво за препрочитане, може би ще откриете по нещичко от себе си в героите с имена Оскар и Оксана? Може би не ви е хрумвало, че ги носите неделими и различни?
Те са различни, променят се, млади, средно млади, възрастни, какво ли още ги (НИ) чака, докато стигнем до обиталището на Смарагдовите хора?
Няма да е пресилено да спомена, че тепърва ще се опитвам да разучавам някои „дребни“ факти от историята на музиката - от началото на миналото столетие, дори по-рано, и до наши дни.
Завиждам на лекотата, с която Емил Лазаров пише по толкова тежки, сложни и нееднозначно приемани теми, като не оставя читателят да си отдъхне в миналото, а го товари с настоящето и му подсказва колко е опасно да разчитаме на сияйното бъдеще.
Някои наблюдения и обобщения на автора, които си записах по време на четенето:
„Така че масата от тази младеж, разделена навсякъде по света, се манипулираше масово.“
Все още търсачката на чичко Гугъл не индексира това изречение.
Дата: 24.06.2018, Източноевропейско време: 08:30
Става въпрос за два отбора: „и едните и другите работят колективно, допълват се и си помагат“.
„При едните тимът е бодър, спортен и обучен в престижни университети.
Другият отбор си прави помежду си кал, често се изпозастрелва и изпоизяжда след поредната интрига, чистка и запой. Обаче дружно измислят гадости и то не по-лоши от обучения тим.
Надпреварваха се години в генерирането на мръсотии.
После планираните от двата главни отбора завързани и сложни машинации за надмощие трябваше да се приложат в практиката. Няма по-добро поле за приложение от младежта. Ентусиазирана, неопетнена, запазена, неосквернена. Въпреки доброто си образование и сносен интелект, нямаща най-главното за живота — опитът, житейският опит на старите хитреци.“
Displaying 1 of 1 review