„Ремпатия... не зрението, а измяната на същността е това, което ме плаши. Емпатия от висша степен, емпатия, рушаща собствената личност в полза на сънуваната...”
Минала е година, откакто Даш попада в Атлантида. Година, откакто среща сродна душа в лицето на наемния убиец Меро - и става свидетел на смъртта му. Година, откакто катаклизъм я изхвърля заедно с Рафаел обратно на брега на Пенгуин... Година на борба с апатията и със света, рушащ се пред очите й.
Но вече веднъж надзърнала отвъд познатата реалност, връщане назад няма. А Атлантида я зове отново... Една от Дъщерите на Греха и умиращата й Сирена предлагат сделка, която Даш не може да откаже. А дълбоко в океана, Атлантида тъне в кървав хаос. Събитията са претърпели ужасяващ обрат, а в пъзела на набъбващата революция липсва само едно парче... и Даш е единствената, която може да помогне за откриването му.
Ми... и тук средна хубост. Пак клишенца — наспорѝл Господ, но този път авторката явно е израснала (физически, не духовно) и е вкарала и някоя-друга лИбовна сцена (разбирай — прекалено-софт-еротични моментчета, които с нищо не допринасят за повествованието, напротив, само дразнят с неуместността си). Отново си личат някои заимствани идейки и имена, но на българското т.нар. „фентъзи“ туй да му е кусурът... Не знам колко пари е наринала на Баба Люци авторката, но дано да не е плащала за редакция, защото такава на практика липсва. Както и корекция. С две думи, типичен продукт на българските фентъзи-уонабита. Добре поне че сетингът не е български, иначе наистина много щеше да ми дойде…
Книгата е страхотна, само дето ме е яд, че не е минала читава редакция и коректура, и че на моменти има двусмислени неща и факта, че по едното време един параграф го има два пъти!!!! Мацката трява да си смени редактора!!
А самата книга - бърза и увличаща. Няма време за скука. Очаквам с нетърпение и 3тата част!
Оценка: 4.5/5 Единствената ми забележка е към редакцията, която този път не беше добра. На страници 69 и 70-та имаше един и същи абзац написан по 2 различни начина. Очевидно редакторът не си е свършил добре работа, което е жалко, защото втора книга е СТРАХОТНА.
За съжаление, отлагах прочитането на книгата, защото тайно се надявах да излезе така чаканата трета книга. Уви, като много други хубави поредици за сега няма наченки на трета книга. Надявам се някога авторката да реши да довърши поредицата, защото завърши с много вълнуващи разкрития.
Действието отново бе страшно динамично и последователно. Много ми хареса как продължи изграждането на образа на Атлантида и главните герои от първа книга. Хареса ми дори, че имаше вкарване на нови второстепенни герои.
Медеа и Девиан още от началото ми станаха любимци и много ми допадна връзката, която имаха. Искаше ми се да има повече информация за тях. Рейвън също ме изненада и за кратко се превърна в любопитен персонаж.