What do you think?
Rate this book
Понякога ангели
В "Понякога ангели", Емил Тонев разказва за своя живот и за живота на своите приятели по начин, в който има и от "По пътя" на Джак Керуак, и от "Полет над кукувиче гнездо" на Кен Киси. Но и по нещо от руснаците, Юрий Казаков и Юрий Трифонов. А отделни страници направо се доближават до ненадминатия "Москва - Петушки" на Венедикт Ерофеев - когато водките вървят една след друга, а очите се изцъклят, защото са видели любовта. Или смъртта...
В своята книга, писателят умело преплита настояще и минало, като изгражда колоритни образи и картини. По увлекателен начин, Тонев демонстрира как злободневните теми стават част от историята, а историята от своя страна дава отпечатък върху сегашния момент.
"Това е роман - холограма. По него могат да се възстановят последните тридесет български години. Това е роман - литийно шествие. С иконата на младостта. Всеки писател иска да напише своя голям роман. Някои успяват, други - не. Емил Тонев стисна зъби, мълча десет години и успя. "Понякога ангели" е големият роман на Емил Тонев."
Деян Енев
В своята книга, писателят умело преплита настояще и минало, като изгражда колоритни образи и картини. По увлекателен начин, Тонев демонстрира как злободневните теми стават част от историята, а историята от своя страна дава отпечатък върху сегашния момент.
"Това е роман - холограма. По него могат да се възстановят последните тридесет български години. Това е роман - литийно шествие. С иконата на младостта. Всеки писател иска да напише своя голям роман. Някои успяват, други - не. Емил Тонев стисна зъби, мълча десет години и успя. "Понякога ангели" е големият роман на Емил Тонев."
Деян Енев
232 pages, Paperback
First published May 23, 2014
43 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 10 of 10 reviews
April 12, 2015
Дочетох я на Великден, а аз вярвам в неслучайността на срещите с книгите. Стана ми светло от нея – след всички 230 страници, които ме разсмиваха с глас, натъжаваха до сълзи, караха ме да си припомням случки с мои приятели, искаше ми да се обадя на всеки от тях и да му кажа по някакъв - поне толкова хубав като в тази книга - начин „Ти си ми приятел и аз те обичам”. И с тези, които не са вече с нас, да си поговоря.
Заради приятелите тази книга е много лична и в същото време не е. Моето поколение ще се почувства разказано и благодарно. И вероятно ще спре да се самосъжалява и нарича изгубено.
А аз ще се погрижа приятелите ми, с които заедно вървяхме „По пътя”, да прочетат тази книга. „Може и да не сме ангели, но има мигове, в които доста заприличваме на такива..
http://skabaktchieva.blogspot.be/2015...
Заради приятелите тази книга е много лична и в същото време не е. Моето поколение ще се почувства разказано и благодарно. И вероятно ще спре да се самосъжалява и нарича изгубено.
А аз ще се погрижа приятелите ми, с които заедно вървяхме „По пътя”, да прочетат тази книга. „Може и да не сме ангели, но има мигове, в които доста заприличваме на такива..
http://skabaktchieva.blogspot.be/2015...
April 21, 2015
Приключвам тази книга с леко смесени чувства.
Няма история, а рамка на историята. За сметка на това има множество не дотам навързани истории с едни и същи герои.
Истории за приятелство, лоялност, драми, измами, радост, смърт, които се развиват - познайте - ама, да, разбира се! - в периода на късния соц и зората на демокрацията.
Толкова много и толкова често тези периоди са застъпени и описвани от съвременните бг автори, че почти имам усещането, че това са мои спомени. Няма лошо. Всеки пише за своите преживявания, но това, което леко ме дразни е фактът, че не преживяванията, а историческият (доколкото вече е станал исторически? за това може да се поспори...)/ времевият отрязък са фокусът на повествованието. Да, може също да се поспори, че едното не може без другото, и все пак... Въпрос на мнение.
Някога съм чула някой да казва: 'Кажи ми колко готини истории започват с: веднъж, когато пихме портокалов сок...', но въпреки това, честно казано, пиянските истории ми дойдоха малко в повече.
Иначе чудни лафове, блестящо чувство за хумор и истини, които пробождат до кокал, до дъното или там до... каквото. Заради които третата звездичка.
Няма история, а рамка на историята. За сметка на това има множество не дотам навързани истории с едни и същи герои.
Истории за приятелство, лоялност, драми, измами, радост, смърт, които се развиват - познайте - ама, да, разбира се! - в периода на късния соц и зората на демокрацията.
Толкова много и толкова често тези периоди са застъпени и описвани от съвременните бг автори, че почти имам усещането, че това са мои спомени. Няма лошо. Всеки пише за своите преживявания, но това, което леко ме дразни е фактът, че не преживяванията, а историческият (доколкото вече е станал исторически? за това може да се поспори...)/ времевият отрязък са фокусът на повествованието. Да, може също да се поспори, че едното не може без другото, и все пак... Въпрос на мнение.
Някога съм чула някой да казва: 'Кажи ми колко готини истории започват с: веднъж, когато пихме портокалов сок...', но въпреки това, честно казано, пиянските истории ми дойдоха малко в повече.
Иначе чудни лафове, блестящо чувство за хумор и истини, които пробождат до кокал, до дъното или там до... каквото. Заради които третата звездичка.
July 9, 2014
Понякога ангели, винаги в полет: http://knigolandia.info/book-review/p...
Има романи, които придават завършеност на един живот, дори и той далеч да не е приключил. Преплитанията между историческите събития и личните преживявания оформят свои собствени рамки – и когато един паралелен цикъл приключи, човек може да си направи равносметка за него, да го претегли, да направи опис, да запомни хубавото, за зарови лошото, да прости и да продължи… Не познавам Емил Тонев, не съм чел нищо негово досега, но неговия роман “Понякога ангели” ме впечатли искрено – зад тази топла корица стои един живот, в които има от всичко по много, но е важно и как ще бъде разказано същественото в него. А той умее да разказва и се чувствах сякаш съм седнал до него на бара, чашите са пълни и всичко си е на мястото – а утрото е безкрайно далеч.
ИК "Хермес"
http://knigolandia.info/book-review/p...
Има романи, които придават завършеност на един живот, дори и той далеч да не е приключил. Преплитанията между историческите събития и личните преживявания оформят свои собствени рамки – и когато един паралелен цикъл приключи, човек може да си направи равносметка за него, да го претегли, да направи опис, да запомни хубавото, за зарови лошото, да прости и да продължи… Не познавам Емил Тонев, не съм чел нищо негово досега, но неговия роман “Понякога ангели” ме впечатли искрено – зад тази топла корица стои един живот, в които има от всичко по много, но е важно и как ще бъде разказано същественото в него. А той умее да разказва и се чувствах сякаш съм седнал до него на бара, чашите са пълни и всичко си е на мястото – а утрото е безкрайно далеч.
ИК "Хермес"
http://knigolandia.info/book-review/p...
April 29, 2015
Note: Това ревю ще е по спомени, опреснени от изнамерени в мрежата извадки от книгата.
"Понякога ангели" е носталгична книга. Тя е роман-мозайка, сглобка от отделни разкази на Емил Тонев /мисля, писани по различно време/, с главни действащи лица негова милост и приятелите му. В този смисъл, книгата е лична - няколко десетилетия спомени, биографични или подсилени, посветена е на приятелите му, живи и вече напуснали този свят, наречена на любовта му към тях.
Това звучи толкова сантиментално.
А "Понякога ангели" всъщност е една много хулиганска книга. От друга страна, поради естеството на историческия контекст на историите - за соц-а става дума, става сантиментална за една категория читатели.
Очаквайте езика, с който си говорят мъжете в края на работния ден на по чашка. Очаквайте много "майна" - все пак авторът живее в Пловдив. Очаквайте много препратки към реални места /съществуващи или не/ в Пловдив и не само.
На мен книгата ми донесе много хилеж и търкаляне от смях по леглото. Но аз по принцип намирам за смешни неща, които другите хора просто подминават.
Ако искате да си припомните /или да се запознаете с/ ходенето по бригади, униформите, песента "Свири хармонико", колчетата за чаршафи на плажа и още, прочетете "Понякога ангели".
"Понякога ангели" е носталгична книга. Тя е роман-мозайка, сглобка от отделни разкази на Емил Тонев /мисля, писани по различно време/, с главни действащи лица негова милост и приятелите му. В този смисъл, книгата е лична - няколко десетилетия спомени, биографични или подсилени, посветена е на приятелите му, живи и вече напуснали този свят, наречена на любовта му към тях.
Това звучи толкова сантиментално.
А "Понякога ангели" всъщност е една много хулиганска книга. От друга страна, поради естеството на историческия контекст на историите - за соц-а става дума, става сантиментална за една категория читатели.
Очаквайте езика, с който си говорят мъжете в края на работния ден на по чашка. Очаквайте много "майна" - все пак авторът живее в Пловдив. Очаквайте много препратки към реални места /съществуващи или не/ в Пловдив и не само.
На мен книгата ми донесе много хилеж и търкаляне от смях по леглото. Но аз по принцип намирам за смешни неща, които другите хора просто подминават.
Ако искате да си припомните /или да се запознаете с/ ходенето по бригади, униформите, песента "Свири хармонико", колчетата за чаршафи на плажа и още, прочетете "Понякога ангели".
April 10, 2020
Хубав роман, на автора отвътре му е дошло, толкова естествено написано, без напъване, сложни думи и изкуственост, които ме дразнят при много бг автори, а тук историите просто се изливат по страниците.
И са забавни до смях на глас, и тъжни до свиване на сърцето.
Историите са от 80-те години на миналия век, много забавни, много истински, без тягостните депресарски настроения на някои автори.
В тази книга е светло, хубаво, свободно и се усеща, ах как се усеща приятелството и любовта на автора към приятелите му.
Много препоръчвам, книга която просто не искам да свърши, вървя редом до автора и искам още и още истории :)
"....И на всички ни е безпощадно ясно, че сме тук само временно, ние сме сонм прелетни ангели с проскубани криле, понякога ангели, понякога не чак дотам......"
Натъжиха ме последните страници на книгата....
И са забавни до смях на глас, и тъжни до свиване на сърцето.
Историите са от 80-те години на миналия век, много забавни, много истински, без тягостните депресарски настроения на някои автори.
В тази книга е светло, хубаво, свободно и се усеща, ах как се усеща приятелството и любовта на автора към приятелите му.
Много препоръчвам, книга която просто не искам да свърши, вървя редом до автора и искам още и още истории :)
"....И на всички ни е безпощадно ясно, че сме тук само временно, ние сме сонм прелетни ангели с проскубани криле, понякога ангели, понякога не чак дотам......"
Натъжиха ме последните страници на книгата....
August 14, 2017
Много лична, много откровена и много прекрасна книга. Заслужава много почвече от пет звезди. Заслужава да бъде четена, да бъде препрочитана, заслуава да бъде запомнена и няма как да не бъде, защото е докосваща.
June 15, 2015
Голяма книга!
September 18, 2020
Много Пловдивска книга!
February 7, 2015
Как се побират в 231 страници спомените за младостта, приятелствата и епохата, която те е превърнала в това, което си...? Тясно им е на всичките истории, а има още толкова неразказани и неизживени...Затова съм сигурна, че всеки, който прочете тази книга ще си вземе поне една история, дали сам ще си я избере или тя него, това не знам...но ще я дари на приятелите си, които обича и тя ще заживее нов живот, с нови герои...
Някак си мило ми става и се усмихвам, когато седя на дървената масата с нарисувания пепелник, пия си рома с две ледчета и лайм и гледам към бара как идват и си отиват хора, как се поздравяват, как си дават наздраве, разменят си по някоя дума, усмихват се.. шумни компании и мистериозни самотници, а в главата ми пак звучи "Un amore gradne" и вече знам, че всички сме "понякога ангели"...
Някак си мило ми става и се усмихвам, когато седя на дървената масата с нарисувания пепелник, пия си рома с две ледчета и лайм и гледам към бара как идват и си отиват хора, как се поздравяват, как си дават наздраве, разменят си по някоя дума, усмихват се.. шумни компании и мистериозни самотници, а в главата ми пак звучи "Un amore gradne" и вече знам, че всички сме "понякога ангели"...
August 5, 2015
Много приятна книга за времената "преди" и "онзи свят едно време" - чиста проба фантастика за онези от новото поколение, които не са заварили края на, така де, онази епоха. Донякъде напомня Георги Томов като стил, но е много по-оптимистична и подправена с добре премерена доза хумор.
Накратко, това е книга за 4 звездички, но в отчаяна нужда от редактор, който е отишъл на кино и е взел 4-тата звездичка със себе си. "Понякога ангели" е можела само да спечели от изчистване и стягане на текста.
Въпреки това - чудесна книга, изключително доволна съм, че ми падна в ръчичките.
Накратко, това е книга за 4 звездички, но в отчаяна нужда от редактор, който е отишъл на кино и е взел 4-тата звездичка със себе си. "Понякога ангели" е можела само да спечели от изчистване и стягане на текста.
Въпреки това - чудесна книга, изключително доволна съм, че ми падна в ръчичките.
Displaying 1 - 10 of 10 reviews