Румен Стоянов е роден в с. Драганово, Великотърновско. Завършил е испанска филология в Хаванския университет. Работил е в Бразилия като дипломат в българското посолство и като преподавател по български език и култура. В момента е преподавател в Катедрата по Испанистика и португалистика в СУ „Св. Климент Охридски". Превежда поезия и белетристика от испански и португалски на български и обратно. Сред превежданите от него автори са Маркес („Сто години самота"), Кортасар, Борхес, Карпентиер. Автор е на многобройни статии, предговори, послеслови и есета. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на преводачите в България.
Съвсем умишлено е добавено и подзаглавието Ridiculum vitae (смешна професионална биография). „Избрах хумористичен ъгъл, през който да погледна този дълъг период. Макар че животът ни поднася всичко, предпочитам да виждам веселата му страна” – казва Румен Стоянов. Кратките разкази са изпълнени с хумор, самоирония, рисуват отдавна забравени картини на живота по време на „дълбокия” социализъм. Езикът е изпъстрен със стари слова, както и с новосъставени от автора думи – нещо, което той прави с особена лекота.
Румен Стоянов е български поет, писател, преводач, дипломат, професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в Катедрата по испанистика и португалистика. Удостоен е с титлата „доктор хонорис кауза“ на Университета в град Бразилия. Румен Стоянов е роден на 29 октомври 1941 г. в с. Драганово, област Велико Търново.Следва в Софийския държавен университет и в Хаванския университет.
Автор на превода на книгата „100 години самота“ на Маркес. Преводач е и на други испано- и португалоговорящи писатели, сред които Хулио Кортасар, Хорхе Луис Борхес, Алехо Карпентиер, Карлос Друмонд де Андраде, Фернандо Песоа, Висенте Алейсандре и др.
Автор е на многобройни статии, предговори, послеслови и есета. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на преводачите в България.
Работил е в българското посолство в Бразилия общо десет години (1972-1975, 1992-1995 и 2001-2004).