„Беседа против богомилите“ e полемично произведение на старобългарската литература, написано от Презвитер Козма, църковен писател близък до цар Петър I.
Беседата е източник на редица факти за богомилското учение и отношенията на православната църква към принципите му. От текста личи, че авторът на беседата или не е смятал богомилите за отделна секта, или не е искал да ги отдели от останалите еретици чрез някакво определение, страхувайки се, че част от слушателите на беседата (беседите не били само четиво, но и се произнасяли публично при църковни проповеди) ще се изкушат да гледат на богомилите като на може би по-приемливи и по-близки до православните християни еретици и изобщо като на нова структура, несвързана пряко с вече познатите и повече или по-малко мразени от обществото еретически групи, като манихеи или павликяни. Освен това, може би е искал, злепоставяйки пред публиката си богомилите, да заклейми същевременно и останалите еретици. (Уикипедия)