Победа над забравата били дневниците. Хората си отбелязвали в тях каквото вършели, за да знаят по-късно кое да помнят и кое да забравят. Толкова били доволни от себе си, че рядко съзнавали как описаното може да свидетелства някой ден срещу самите тях. През 2013 г. една бивша актриса е открита мъртва в собствения й апартамент. Няколко дни след тази неочаквана смърт един млад издател получава първия от серия анонимни ръкописи. Единственото общо между тези своеобразни дневници е, че в тях се споменава за кабаретната звезда Естер Бергер, безследно изчезнала през 1943 г., когато издателят Нестор Калев не е бил роден. Синовни скрупули и професионален интерес поддържат желанието на издателя да узнае истината за едно изчезване, като открие свидетелства на живи хора, чиито съдби са били свързани с Естер Бергер. В криминалния сюжет, позоваващ се на действителни събития от мрачните години на Втората световна война, участват известни лица като съпрузите Филови и Бекерле, принц Кирил, Алберт Гьоринг, цар Борис Трети. Чрез тях миналото убедително навлиза в нашата съвременност с новия софийски елит, за да разплете една сложна интрига за извършени някога престъпления, както и да извлече поуки.
Писател, музиколог, културен деец, дипломат и политик, Леа Коен е една от най-популярните български писателки. Влиятелният испански всекидневник „El Pais“ я определя като „най-значителната българска авторка“, а германският в. „DieWelt“ я сравнява с нобелистката Херта Мюлер.
Нейни творби са превеждани на немски, испански, английски, турски, македонски, сръбски, албански и други езици. Романът ѝ „Преследвачът на звуци“ е в основата на игрален филм.
Леа Коен е обществена личност от международен мащаб. Тя е член на Швейцарския съюз на писателите и на Швейцарския ПЕН клуб. В качеството ѝ на писател и дипломат изнася лекции и конференции в редица страни: Франция, Италия, Германия, Австрия, Швейцария, Белгия, Македония, Босна, Турция.
Криминален роман от Леа Коен означава, че някакъв жанр от музиката и заети с него хора ще играе основна роля. Тук се говори за чардаш и оперета, а герои са оцелели към началото на XXI век доайени на музикалния театър - певица, балетистка, портиер. Започва с разследване около смъртта на пенсионирана оперетна примадона, при което авторката хич не се изказва ласкателно към текущото състояние на театъра. На който майка ми посвети 30+ години от живота си, но като художник. А сценографията не попада в радара на музиковедите. По-нататък става ясно, че в центъра на историята всъщност е трагедията на евреите при нацизма, включително българските, а най-много - нещастниците от "новите земи" и неудачниците да нямат български паспорт даже в "старите". В очите на "дясната" буржоазно носталгична общественост Богдан Филов и жена му Евдокия може да са добили някакъв ореол на трагични жертви на комунизма (той - обесен, тя - изселена от София до края на дните си), но в очите на евреите те си остават съответно - омразният и презреният палач. И за царя никаква добра дума няма в книгата, най-малкото като "спасител". Единствено за царицата е намекнато, че може би тя е била "добрият" в трагедията на епохата. Заедно с брата на Гьоринг.