What do you think?
Rate this book
Стаята
Новият случай на частния детектив Ники Вълков изглежда проста работа: да открие едно момиче, което работи в секс-видеочат, и да го помоли да спре да се среща с популярен политик, преди да съсипе кариерата му. Но когато момичето изчезва не само от чата, а и от реалния живот, правилата на играта се променят. И Ники Вълков ще трябва да стигне по-далеч от всякога, за да открие анонимния похитител. Ще трябва да стигне до Стаята...
320 pages, Paperback
First published January 1, 2014
2 people are currently reading
16 people want to read
About the author
Богдан Русев
144 books69 followersБогдан Русев е съвременен български писател. Автор е на романи, разкази и детски приказки. Известен е и като преводач от английски език на автори от световната литература. Известен е още като писател на книги-игри под псевдонима Робърт Блонд. Той е едната половина от тандема „Робърт Блонд и Ейдриън Уейн“.
In English: Bogdan B. Rusev
In English: Bogdan B. Rusev
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 7 of 7 reviews
August 1, 2016
Няма как да не направя някои паралели с Робърт Паркър и неговия Спенсър - коравия детектив, лудо влюбен в супер яката мацка ... но все пак - добре разказана история, идеална за убиване на два-три часа през летен следобед.
April 30, 2021
На такова бездарие ми лъхаше от това книжле, доказва, че не всеки, който е решил да пише, може да пише.. За съжаление не го правят само тези, които могат. Това нещо не знам дали въобще е минало през редактор. Аз лично загубих бройката на повторенията на "Аз казах, той каза" и всички други вариации на глагола "казвам" някъде около 3476-мия път, сякаш за автора няма друг глагол за изразяване на мислите на героите му. Не става! - казах аз.
Edit: Изненадах се като видях колко преведени книги има, някои от които притежавам в библиотеката си. Ще видя как е и като преводач.
Edit: Изненадах се като видях колко преведени книги има, някои от които притежавам в библиотеката си. Ще видя как е и като преводач.
February 20, 2019
Ревюто в Wanderbook
В дните около Коледа, на частен детектив Никифор Вълков му се отваря доста работа. Покрай организирането на ергенско парти, той се наема и със случая - наглед доста лесен. От него се иска да намери девойка, с която известен политик прекарва твърде много време във видео чат, и да ѝ плати, за да престане.Частта с убеждението преминава изненадващо лесно, но точно когато Ники Вълков е готов да се потупа по рамото за добре свършената работа, момичето изчезва. Чувствайки се свързан със случая, той се заема да научи повече за нея, както и за всеки, който би искал тя да изчезне.
"Стаята" е вторият роман с Ники Вълков, но за мен беше първа среща с детектива (оказа се, че трябва да вървя отвън-навътре - от "Къщата" навътре към "Стаята" :D ) . Още от първата глава той ми стана много симпатичен. Хем беше класическия частен детектив, който се промъква под прикритие, влиза в тупаник и пуска тук-таме някоя пиперлива реплика, хем беше толкова очарователно далеч от фаталния типаж. И двамата с приятелката му Александра ми бяха много приятни за четене и добавиха една доза коледен уют към книжката - спокойно мога да я добавя към селекцията си Коледни препоръки за всеки вкус. Освен това и двамата се подвизаваха в кухнята, а знаете, че романизираната кулинария ми е слабост. Въпреки че аз предпочитам сьомгата в пергамент, във фолио ми стои като сварена.
Случаят обаче, в по-голямата си част, не беше точно по мой вкус. Не си падам по никакви политически намеси и може би тъй като вътрешно се бях нагласила, че разследването ще приеме такъв курс, не можах да му се насладя напълно. Споделям самообвиненията на Ники, че разследването му се състоеше в разпити и ръчкания често на погрешните хора, но също така и с две ръце подкрепям Александра, че той задвижи целия механизъм на разкриването на изчезналите момичета и без Ники този случай никога нямаше да бъде разкрит.
Абе, късмет.
Финалът на книгата всъщност, тръгна в съвсем различна посока, стана много по-мрачен и драматичен, и тълкуването на "стаята" стана в съвсем друга светлина. (Много ми харесва как заглавието може да се върже с всички линии на разследване). Както може би усещате от криминалните ми предпочитания, искаше ми се на тази сюжетна линия да бе обърнато повече внимание.
Трябва да спомена, че и това беше първата съвременна книга, която слушах с българско аудио. Не знаех какво да очаквам и в първия момент леко се шокирах, тъй като текста чете жена - Христина Ибришимова, а историята се води пряко от името на Ники Вълков. Но беше сработило супер. Много ми хареса и като изпълнение, и като звучене, и как веднага можех да различа героите, емоцията и дори мимиката им.
В дните около Коледа, на частен детектив Никифор Вълков му се отваря доста работа. Покрай организирането на ергенско парти, той се наема и със случая - наглед доста лесен. От него се иска да намери девойка, с която известен политик прекарва твърде много време във видео чат, и да ѝ плати, за да престане.Частта с убеждението преминава изненадващо лесно, но точно когато Ники Вълков е готов да се потупа по рамото за добре свършената работа, момичето изчезва. Чувствайки се свързан със случая, той се заема да научи повече за нея, както и за всеки, който би искал тя да изчезне.
"Стаята" е вторият роман с Ники Вълков, но за мен беше първа среща с детектива (оказа се, че трябва да вървя отвън-навътре - от "Къщата" навътре към "Стаята" :D ) . Още от първата глава той ми стана много симпатичен. Хем беше класическия частен детектив, който се промъква под прикритие, влиза в тупаник и пуска тук-таме някоя пиперлива реплика, хем беше толкова очарователно далеч от фаталния типаж. И двамата с приятелката му Александра ми бяха много приятни за четене и добавиха една доза коледен уют към книжката - спокойно мога да я добавя към селекцията си Коледни препоръки за всеки вкус. Освен това и двамата се подвизаваха в кухнята, а знаете, че романизираната кулинария ми е слабост. Въпреки че аз предпочитам сьомгата в пергамент, във фолио ми стои като сварена.
Случаят обаче, в по-голямата си част, не беше точно по мой вкус. Не си падам по никакви политически намеси и може би тъй като вътрешно се бях нагласила, че разследването ще приеме такъв курс, не можах да му се насладя напълно. Споделям самообвиненията на Ники, че разследването му се състоеше в разпити и ръчкания често на погрешните хора, но също така и с две ръце подкрепям Александра, че той задвижи целия механизъм на разкриването на изчезналите момичета и без Ники този случай никога нямаше да бъде разкрит.
Абе, късмет.
Финалът на книгата всъщност, тръгна в съвсем различна посока, стана много по-мрачен и драматичен, и тълкуването на "стаята" стана в съвсем друга светлина. (Много ми харесва как заглавието може да се върже с всички линии на разследване). Както може би усещате от криминалните ми предпочитания, искаше ми се на тази сюжетна линия да бе обърнато повече внимание.
Трябва да спомена, че и това беше първата съвременна книга, която слушах с българско аудио. Не знаех какво да очаквам и в първия момент леко се шокирах, тъй като текста чете жена - Христина Ибришимова, а историята се води пряко от името на Ники Вълков. Но беше сработило супер. Много ми хареса и като изпълнение, и като звучене, и как веднага можех да различа героите, емоцията и дори мимиката им.
Read
June 5, 2025"Стаята"(Обсидиан, 2014) е издадена преди 11 и половина години и не знам доколко изобщо е релевантно да пиша ревю, като дори не съм я чела, а я изслушах в Сторител. Ама нейсе, ще си угодя на душичката и ще пиша.
Та каква е историята, "Стаята" е продължение на "Къщата" (третата сигурно трябва да е мислена "Таванът", "Нишата"? Интересна логика.), като обаче това няма особено значение и втората част може да се чете без да е нужно читателя да се запознае със сюжета на "Къщата".
Никифор Вълков, не особено проспериращ детектив, получава необичайна задача - да намери девойка, която си приказва онлайн с политик и да я прикани да не се занимава вече, инак лошо й се пише. Възложител на задачата е съпругата на този политик и всичко е от ясно по-ясно, даже много мазна следа се пуска, обаче скоро след контакта между детектива и онлайн гаджето, второто се изпарява. Вълков е джентълмен дори с онлайн леки момичета. Търси, рови, дърпа и влачи връзки, а те пък го пращат ту тук, ту там, докато накрая сам се озовава в кашотина разкошна.
Записът е около 7 часа, като ми беше доста интересно на моменти. Допадна ми навръзването на историята и "разрешението", което очаквах да покаже грозофилската си глава ту тук, ту там. Сайтовете за онлайн чат ми напомнят на нашумелия сайт за възрастни onlyfans и след кратка справка установих, че Русев е писал за подобни действия 2г. преди основаването и идеята му. Тук точка за креативност.
Разходката по софийските улици и начинът по който Богдан Русев току споменава за някое домашно занимание- рязане на салата, бъркане на коктейл, носят уют и всъщност са доста чаровни. Усещането е за споделеност, знаейки, че съм вървяла по местата, които той споменава мимоходом и това придава плътност на разказа.
Имам обаче доста забележки, които не ми развалиха удоволствието съвсем, но ако четях, а не слушах, сигурно щях да замеря стената няколко пъти, за да понаместя хартията. И то не защото Русев не може да пише, а защото пише мързеливо. "Той каза- тя каза" не знам дали е похват от криминалните романи (човека се е откъртил да ги превежда, сигурно в такива реплики сънува вече), но е много, много изтъркан и е досадно да се появява непрекъснато. Един-два пъти да се появи и "аз си мислех нещо, пък тя ме пита- ама същото", също е приемливо, симпатично. Пет пъти е досадно и не знам, пак някакво маниерничене или що.
Историята е супер, не абсолютно оригинална, но доста добра. Обаче клише до клишето и ми е трудно да я отделя от думите, които я вкарват в коловоз на крими-наратив не заради естеството й, а заради подбор на изразни средства, заимствани и като дух, и като атмосфера от други автори (не искам да спекулирам, но то се набива на очи). Имам усещането, че самия Богдан Русев се шегува сам със себе си, като това много ясно се вижда в края на "Стаята", когато неговият герой, детектив Вълков, намеква, че подобно както в детективските романи, злодеят ще си каже всичко, защото. И ако тогава е готино, забавно, намигване така леко, то цяла книга- не.
В крайна сметка, налице е цяла друга издадена трилогия, настояща се в Пловдив, като си пише човека и вече не помня там какви кусури бях изкопала от първата част, "Вечен град", но докато не се появи в Сторител втората част, не ми се пипа и занимава.
Та само защото очевидно тая книга е писана твърде отдавна, не виждам смисъл да й слагам рейтинг, още повече, че Богдан Русев си пише и промяна за добро винаги може да се очаква.
Та каква е историята, "Стаята" е продължение на "Къщата" (третата сигурно трябва да е мислена "Таванът", "Нишата"? Интересна логика.), като обаче това няма особено значение и втората част може да се чете без да е нужно читателя да се запознае със сюжета на "Къщата".
Никифор Вълков, не особено проспериращ детектив, получава необичайна задача - да намери девойка, която си приказва онлайн с политик и да я прикани да не се занимава вече, инак лошо й се пише. Възложител на задачата е съпругата на този политик и всичко е от ясно по-ясно, даже много мазна следа се пуска, обаче скоро след контакта между детектива и онлайн гаджето, второто се изпарява. Вълков е джентълмен дори с онлайн леки момичета. Търси, рови, дърпа и влачи връзки, а те пък го пращат ту тук, ту там, докато накрая сам се озовава в кашотина разкошна.
Записът е около 7 часа, като ми беше доста интересно на моменти. Допадна ми навръзването на историята и "разрешението", което очаквах да покаже грозофилската си глава ту тук, ту там. Сайтовете за онлайн чат ми напомнят на нашумелия сайт за възрастни onlyfans и след кратка справка установих, че Русев е писал за подобни действия 2г. преди основаването и идеята му. Тук точка за креативност.
Разходката по софийските улици и начинът по който Богдан Русев току споменава за някое домашно занимание- рязане на салата, бъркане на коктейл, носят уют и всъщност са доста чаровни. Усещането е за споделеност, знаейки, че съм вървяла по местата, които той споменава мимоходом и това придава плътност на разказа.
Имам обаче доста забележки, които не ми развалиха удоволствието съвсем, но ако четях, а не слушах, сигурно щях да замеря стената няколко пъти, за да понаместя хартията. И то не защото Русев не може да пише, а защото пише мързеливо. "Той каза- тя каза" не знам дали е похват от криминалните романи (човека се е откъртил да ги превежда, сигурно в такива реплики сънува вече), но е много, много изтъркан и е досадно да се появява непрекъснато. Един-два пъти да се появи и "аз си мислех нещо, пък тя ме пита- ама същото", също е приемливо, симпатично. Пет пъти е досадно и не знам, пак някакво маниерничене или що.
Историята е супер, не абсолютно оригинална, но доста добра. Обаче клише до клишето и ми е трудно да я отделя от думите, които я вкарват в коловоз на крими-наратив не заради естеството й, а заради подбор на изразни средства, заимствани и като дух, и като атмосфера от други автори (не искам да спекулирам, но то се набива на очи). Имам усещането, че самия Богдан Русев се шегува сам със себе си, като това много ясно се вижда в края на "Стаята", когато неговият герой, детектив Вълков, намеква, че подобно както в детективските романи, злодеят ще си каже всичко, защото. И ако тогава е готино, забавно, намигване така леко, то цяла книга- не.
В крайна сметка, налице е цяла друга издадена трилогия, настояща се в Пловдив, като си пише човека и вече не помня там какви кусури бях изкопала от първата част, "Вечен град", но докато не се появи в Сторител втората част, не ми се пипа и занимава.
Та само защото очевидно тая книга е писана твърде отдавна, не виждам смисъл да й слагам рейтинг, още повече, че Богдан Русев си пише и промяна за добро винаги може да се очаква.
This entire review has been hidden because of spoilers.
April 19, 2023
Освен интересната история с криминална насоченост, която се чете доста лесно, защото бързо те увлича има една допълнителна доза удоволствие от факта, че действието се развива в София отпреди 10-15 години, когато и ние сме посещавали местата където се развива действието в книгата.
June 22, 2025
2,5⭐️
Хареса ми идеята, но имах проблем с изпълнението и финала.
Хареса ми идеята, но имах проблем с изпълнението и финала.
September 2, 2025
Интересна книга, обаче със сюжет и главен герой, които граничат малко с "фантастиката". Героиня, която изчезва точно, когато на сцената излиза нашият герой - супер детектив.
Displaying 1 - 7 of 7 reviews