What do you think?
Rate this book
Защо война?
Книгата „Защо война?“ се публикува в целостта си за първи път на български език. Настоящото издание включва:
Предговор от Снежана Димитрова, основан на непознати архивни документи, осветляващи средата, в която въпросният епистоларен обмен става възможен, както и на дискусията около „Защо война?“ в социалните и хуманитарните науки;
Послепис на Яня Йерков, даващ нов и различен психоаналитичен прочит на кореспонденцията между Фройд и Айнщайн.
Изданието се посвещава на деветдесетата годишнина на дебата между Айнщайн и Фройд от лятото и есента на 1932 г.
Предговор от Снежана Димитрова, основан на непознати архивни документи, осветляващи средата, в която въпросният епистоларен обмен става възможен, както и на дискусията около „Защо война?“ в социалните и хуманитарните науки;
Послепис на Яня Йерков, даващ нов и различен психоаналитичен прочит на кореспонденцията между Фройд и Айнщайн.
Изданието се посвещава на деветдесетата годишнина на дебата между Айнщайн и Фройд от лятото и есента на 1932 г.
254 pages, Hardcover
Published January 1, 2022
3 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
October 20, 2025
„Защо война?“ е много красиво издание на Парадигма от 2022 г., с твърда и стилна черно-бяла корица и плътна хартия. Толкова за книжното тяло. По отношение на съдържанието, двете писма между Айнщайн и Фройд заемат около 10-тина страници, а по-голямата част книгата е предговор от Снежана Димитрова, както и кратък послепис от Яня Йерков.
Подобно на много други западни интелектуалци от началото на ХХ век, в това число писатели, философи, учени, художници (Бъртранд Ръсел, Ромен Ролан, Хърбърт Уелс, Вирджиния Улф, Томас Ман, Пабло Пикасо), Айнщайн е с леви и пацифистки убеждения. Освен това, към 30-те години, Айнщайн и Фройд са нещо като супер звезди, и то не само в научните среди, а и сред широката общественост.
През 1932 г., по покана на Обществото на народите (предшественик на ООН), Айнщайн започва серия от публични писма с видни интелектуалци по темата за мир и война. Той избира да пише именно на Зигмунд Фройд, когото смята за човека, способен да обясни психологическите корени на войната. Резултатът е тяхната кореспонденция, публикувана през 1933 г. под заглавие: „Warum Krieg?“ („Защо война?“)
Айнщайн започва писмото с тревога за бъдещето на човечеството и поставя един основен въпрос: „Има ли начин човечеството да се освободи от проклятието на войната?“
Фройд му отговаря с един от най-ясните си и все пак мрачни анализи на човешката психика. В човека съществуват два основни нагона: Ерос – инстинктът за живот, любов, съзидание и обединение; Танатос – инстинктът за смърт, разрушение и агресия. „Войната е израз на деструктивния инстинкт, присъщ на човешката природа.“
Подобно на много други западни интелектуалци от началото на ХХ век, в това число писатели, философи, учени, художници (Бъртранд Ръсел, Ромен Ролан, Хърбърт Уелс, Вирджиния Улф, Томас Ман, Пабло Пикасо), Айнщайн е с леви и пацифистки убеждения. Освен това, към 30-те години, Айнщайн и Фройд са нещо като супер звезди, и то не само в научните среди, а и сред широката общественост.
През 1932 г., по покана на Обществото на народите (предшественик на ООН), Айнщайн започва серия от публични писма с видни интелектуалци по темата за мир и война. Той избира да пише именно на Зигмунд Фройд, когото смята за човека, способен да обясни психологическите корени на войната. Резултатът е тяхната кореспонденция, публикувана през 1933 г. под заглавие: „Warum Krieg?“ („Защо война?“)
Айнщайн започва писмото с тревога за бъдещето на човечеството и поставя един основен въпрос: „Има ли начин човечеството да се освободи от проклятието на войната?“
Фройд му отговаря с един от най-ясните си и все пак мрачни анализи на човешката психика. В човека съществуват два основни нагона: Ерос – инстинктът за живот, любов, съзидание и обединение; Танатос – инстинктът за смърт, разрушение и агресия. „Войната е израз на деструктивния инстинкт, присъщ на човешката природа.“
Displaying 1 of 1 review