Героинята на "Мида" страда не просто заради света около себе си, а защото вижда неговата сурова реалност по-ясно от останалите. Тя е перлата – рядка, ценна, но уязвима. Макар и защитена от здрава черупка, океанът на живота я притиска безмилостно, докато не я прекърши. Неспособността ѝ да се впише в този свят не е слабост, а знак за нейната различност – за нещо по-красиво, но несъвместимо с грубата действителност. Романът не просто описва страданието на една личност, а провокира обикновения човек да се вгледа в света, който сам е изградил около себе си. Да се запита: има ли изход? Дали животът, в който живеем, е резултат от нашите избори, или сме пленници на нещо по-голямо? "Мида" не дава лесни отговори – тя поставя въпроси, които остават да ехтят дълго след последната страница.