Второто издание на книгата дневникови записки „Грандкафе „Кристал“ отново ни връща към живота на пловдивския интелектуален кръг, свързан с известния в края на ХХ век едноименен Клуб на дейците на културата. В него, в съседство с емблематичния за града площад „Джумаята“, почти всекидневно се събират едни от най-изявените през този период артисти, музиканти, художници, писатели и журналисти. С присъствието и приятелските си срещи те превръщат иначе обикновеното, но особено популярно през онова време заведение в „лоно на най-щастливото човешко блаженство“ – общуването. В книгата е представен един своеобразен свят, една атмосфера, една галерия от интересни хора, голяма част от които с творчеството си са останали не само в културния, но и в цялостния летопис на Пловдив.
Георги Райчевски е пресъздал щрихи от образите им, припомняйки колоритни случки, диалози и словесни „престрелки“, посветени главно на изкуството и литературата.
Първото издание на книгата „Грандкафе „Кристал“ („Хермес“, 1998 г.), освен интереса на пловдивските читатели и описаните в нея персонажи, предизвика и поощрителните отзиви в писма на академик Валери Петров, професорите Иван Цветков и Иван Сарандев, писателите Анжел Вагенщайн и Никола Радев, журналистите Кирил Янев и Ясен Антов. Това е и причината авторът да се върне към тези пъстри мемоари, добавяйки нови страници и имена на пловдивски интелектуалци и приятели.
Георги Райчевски е български журналист и писател. Роден е през 1939 г. в Кърджали. Завършва журналистика в Софийския университет. От 1968 г. се установява в Пловдив. За кратко е редактор в Радио Пловдив и кореспондент на Българска телеграфна агенция. Редактор е в културния отдел на вестник „Отечествен глас". Той е основател на вестник „Пловдивски университет“. Райчевски е автор и на литературни портрети на изтъкнати пловдивски интелектуалци "In memoriam", на документалния роман-хроника "Време на надежди" за периода от Първото българско земеделско-промишлено изложение до Балканската война. Продължава пловдивската тема и в сборника "Пловдивските кметове" от Освобождението до днес, както и в книгата "Почетните граждани на Пловдив". Има издадени и няколко стихосбирки.
Истинска носталгия ме обзе от "Грандкафе Кристал". Не заради някакви литературни достойнства, а заради особеното чувство да четеш за хора, които си познавал и около които е минало детството и юношеството ти. Да си припомняш емблематични за времето си случки и закачки, отдавна потънали на дъното на паметта ти... Тази книга ухае на моя Пловдив от 70-те и началото на 80-те. Хаотична е като спомените ми, с онова странно усещане за безвъзвратност, което оставя някоя стара снимка без дата.