Испански морски новели

by Румен Стоянов (Translator)

Морето навлиза сравнително късно в испанската литература и дори и в наши дни е учудващо оскъдието на морски заглавия на тази страна с огромен принос в мореплаването. Почти всички морски подвизи на испанците в миналото остават без литературното покритие, което заслужават. Кои са причините за това явление?
От една страна, страхът от морето, чувството за несигурност, за постоянна, неизбежна заплаха. И от друга, фактът, че морето за Испания не е било цел, а само средство, мост към жадуваните земи, разположени на другия му край. То е само преграда, която трябва да бъде преодоляна.
И все пак днес морската тема има свое определено място в испанската литература. Талантливи разказвачи като Артуро дел Ойо, Ана Мария-Матуте, Даниел Суйеро и др. все по-често обръщат поглед към тази необятна стихия, претворявайки я във великолепните си произведения.

Unknown Binding

First published January 1, 1980

About the author

Румен Стоянов е български поет, писател, преводач, дипломат, професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в Катедрата по испанистика и португалистика. Удостоен е с титлата „доктор хонорис кауза“ на Университета в град Бразилия.
Румен Стоянов е роден на 29 октомври 1941 г. в с. Драганово, област Велико Търново.Следва в Софийския държавен университет и в Хаванския университет.

Автор на превода на книгата „100 години самота“ на Маркес. Преводач е и на други испано- и португалоговорящи писатели, сред които Хулио Кортасар, Хорхе Луис Борхес, Алехо Карпентиер, Карлос Друмонд де Андраде, Фернандо Песоа, Висенте Алейсандре и др.

Автор е на многобройни статии, предговори, послеслови и есета. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на преводачите в България.

Работил е в българското посолство в Бразилия общо десет години (1972-1975, 1992-1995 и 2001-2004).

Reviews

[Aleksandar Angelov · Rating 3 out of 5]

Някои разкази ме докоснаха, други развълнуваха, но разочароваха, тъй като тъкмо когато ставаше интересно, приключваха. В няколко въобще не успях да вникна и беше мъчение да ги довърша, съответно даже не си и спомням какво се е случвало в тях. Интересно ми е защо точно тези и защо в този ред. Но като цяло усещането за морето като голямо необятно полубожествено, даряващо, но и отнемащо, определено събуди отново страхопочитанието ми към него.