Книгата, написана от бащата на популярния български актьор Петър Попйорданов-Чочо не е биография във формат, в който обикновено са представяни наши и чуждестранни известни имена от сцената и екрана. По скоро това е изповед за живота и творчеството на един от младото поколение актьори, които ни напуснаха неочаквано в разцвета на своя талант. Фрагментите от различни интервюта, публикации във вестници и списания през последните двайсет години, свързани с житейския му път, не само в личен план, но преди всичко чрез многобройните му изяви в театъра, киното и телевизията, оформят един критичен възглед за преживяното от поколението, което често се определя като поколението на прехода.
Книга за една голяма любов. Любовта на Чочо към театъра, киното, живота. Любовта на бащата към сина, трудно показвана приживе. Любовта на една жена, отдала живота си на един мъж, дори отвъд края. Любов по-силна от времето, от смъртта, от промените, от обстоятелствата. Любов всеобхватна, вечна, такава каквато само Чочо с неговото голямо и топло сърце може да сипе около себе си, с размаха на харизмата си.
Дори сега, когато го няма.
"Гордея се само с едно - че мога да обичам ужасно много. Любовта не е план - първо да се срещнем, после да илизаме няколко месеца, след това да запознаем роднините. Не. Всичко става за три секунди. И никой не знае какво е то, освен ти и човека срещу теб." - Петър Иванов Попйорданов -Чочо
То не е точно книга. То е един 'колаж' (както авторът го нарича) от спомени и преживявания... Давам 4 звездички заради искреността, с която докосват тези откъси от спомени и чистата болка, която предват, без да са мелодраматични.
Много лична и много трогателна. Хареса ми този последен родителски опит да не се месиш в живота на момчето си /не детето!/ и да уважаваш пространството му - затова разказът е чрез интервютата на Чочо, кадри от негови филми, парченца от роли, писма...Затова и книгата-колаж излиза от личното и започваш да се чудиш на цялото ни чудно поколение, което още може да прави чудеса. След тази книга искам да гледам отново "Любовното лято на един льохман" - спомням си как ярките цветни кадри накрая преминаха в черно-бели и лятото свърши.
Съдържанието е интересна сбирка за живота и житейската философия на актьора, но оформлението, както и тонът на автора (баща му) не ми бяха симпатични. Книгата помага все пак да си спомня за Чочо като символ на едно за мен много далечно и трудно вече достижимо минало като тийнейджър в България на обръщалото на века.
Толкова кратка, но смислена и истинска книга! Толкова вдъхновяваща и завладяваща, ЖИВА книга. За един човек сякаш пратен от Космоса при нас човеците, за да ни научи що е то Живот, а не просто съществуване. Чочо Попйорданов, когото силно се надявам да срещна в някое друго по-добро време и пространство..