What do you think?
Rate this book
Българските градове
„Градовете са огледало на материалната и духовната култура на всяка нация, на цялото човечество. В тях през вековете се стичат най-будните, най-свободолюбивите, най-предприемчивите, най-творчески изявените личности. Градът се превръща в гигантска творческа лаборатория, и в него се създават най-значителните човешки постижения, от него тръгват прогресът и великите идеи, за да върви човечеството към преуспяване и съвършенство. Притегателната сила на градовете расте неимоверно бързо.
В географската наука градът се схваща като селище със сравнително многобройно население, което влага труда си преди всичко извън аграрното стопанство - най-вече в индустрията и обслужващата сфера, възприета в най-широк смисъл.
Градовете възникват още в Античността като рожба на напредъка в стопанския живот, на увеличаващата се духовна култура, наред с материалната и на струпването на относително големи човешки маси. Мемфис, Вавилон, Йерусалим, Атина, Рим, Византион са сред най-големите градове в древността. Но „истинското", „стремителното" развитие на градовете започва в Новото време, когато бързо се разрастват занаятите, манифактурата и най-вече индустрията, разширяват се неимоверно съобщителните и търговските връзки, банковото дело. Хуманизмът и Ренесансът проправят пътя и на небивал духовен напредък, и на забележителни постижения в областта на културата. Християнският Рим, Венеция, Флоренция, Париж, Лондон, Виена, Берлин, Ню Йорк, Токио и много други са жалоните в новия път на развитие на градовете по света.
Градът концентрира в себе си не само многобройно население, но и грамаден икономически потенциал. Той организира и ръководи стопанската и другата дейност на обширни територии, гравитиращи към него, а понякога дори и на цялата страна. Чрез транспортната мрежа, на която градът е основен възел, се осъществяват интензивни и многостранни връзки с обширни територии.Градът обаче трябва да се възприема не като случаен сбор от територия, хора, сгради, улици, стопански обекти, комуникации, зелени площи и други, а като многостранен комплекс, извънредно сложна система, огромен организъм, който възниква, развива се, усъвършенства се, а понякога и отмира, но след като е просъществувал обикновено продължително време. В него се формират специфично устройство, архитектура, облик, бит, атмосфера и дух, дори ухание.“
Светлин Кираджиев
В географската наука градът се схваща като селище със сравнително многобройно население, което влага труда си преди всичко извън аграрното стопанство - най-вече в индустрията и обслужващата сфера, възприета в най-широк смисъл.
Градовете възникват още в Античността като рожба на напредъка в стопанския живот, на увеличаващата се духовна култура, наред с материалната и на струпването на относително големи човешки маси. Мемфис, Вавилон, Йерусалим, Атина, Рим, Византион са сред най-големите градове в древността. Но „истинското", „стремителното" развитие на градовете започва в Новото време, когато бързо се разрастват занаятите, манифактурата и най-вече индустрията, разширяват се неимоверно съобщителните и търговските връзки, банковото дело. Хуманизмът и Ренесансът проправят пътя и на небивал духовен напредък, и на забележителни постижения в областта на културата. Християнският Рим, Венеция, Флоренция, Париж, Лондон, Виена, Берлин, Ню Йорк, Токио и много други са жалоните в новия път на развитие на градовете по света.
Градът концентрира в себе си не само многобройно население, но и грамаден икономически потенциал. Той организира и ръководи стопанската и другата дейност на обширни територии, гравитиращи към него, а понякога дори и на цялата страна. Чрез транспортната мрежа, на която градът е основен възел, се осъществяват интензивни и многостранни връзки с обширни територии.Градът обаче трябва да се възприема не като случаен сбор от територия, хора, сгради, улици, стопански обекти, комуникации, зелени площи и други, а като многостранен комплекс, извънредно сложна система, огромен организъм, който възниква, развива се, усъвършенства се, а понякога и отмира, но след като е просъществувал обикновено продължително време. В него се формират специфично устройство, архитектура, облик, бит, атмосфера и дух, дори ухание.“
Светлин Кираджиев
416 pages, малък формат, меки корици
Published January 1, 2008
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
No one has reviewed this book yet.